На маса с Дюма
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

На маса с Дюма

На маса с Дюма

"Голям кулинарен речник" е книга за "цивилизования човек"

Марина Караконова
4954 прочитания

В края на 1860 г. Александър Дюма пише:

"Изтощен от този робски труд, останал без никакво въображение, с постоянно главоболие, напълно разорен взех решение да напиша тази книга и да направя от нея, така да се каже, венец на цялото си литературно творчество."

А то, по думите му, е в над 600 тома, между които и "Тримата мускетари", "Граф Монте Кристо", "Човекът с желязната маска". Дюма бил наричан природна стихия. Участвал във войни, ловувал, пътешествал из континенти, притежавал театър и литературни списания, включвал се в политиката, банкрутирал няколко пъти, създал фабрика за романи, експлоатирал помощниците си, жесток и тираничен, но и неустоим. И най-важното - бил автентичен бонвиван и прахосник, което обяснява решението да напише "Голям кулинарен речник".

Прави го в Роскоф, Бретан, където местните не само го даряват с най-искреното си уважение и приятелство, но и редовно отрупвали кухнята му с артишоци, омари, скумрии, калкани и скатове, "огромни колкото чадър". Дюма завършва речника през 1869 г. и ръкописът е предаден на издателя му и приятел Алфонс Льомер през 1870 г. В края на същата година Дюма умира. Книгата е публикувана две години по-късно.

Обемистият труд е плод на няколко десетилетия събирачество и на безброй трапези с най-известните личности на XIX век. Страниците са 637. Речникът започва с "абаво" и завършва с "яхния".

Но точно в този кулинарен речник не бива да търсим кулинарна прецизност. От нея ще получим ентусиазма и жизнерадостта на един голям лакомник, и голям разказвач. Говорим за четиво сладкодумно, странно, бъбриво, ексцентрично, пълно с невероятни и нечувани истории, факти, анекдоти, и вдъхновено изцяло от музата на доброто настроение, ако има такава.
Това с пълна сила се отнася и до рецептите, които са съвършени в несъвършенствата си, с всичките си неясноти. Много от тях са объркващи и неточни, авангардни и неочаквани като краставиците със сос бешамел. Или изискващи невъзможното от нас: "В това време заколете, оскубете и изчистете един петел." Често рецептата не признава броя и грамажа: "Разделете белтъците от жълтъците."

Понеже говорим за един щастлив век без страх за холестерол, почти всички са мазни, разточителни и изобилни, и започват с нареждане на резени сланина в тенджерата. А продуктите понякога са, меко казано, необичайни: дрозд и кос, дропла, дъждовник, кенгуру, мечка (мечешките лапи се купуват одрани), слонски крак и чучулига. Някои звучат направо кръвожадно: "Съберете кръвта на пет гълъба, полейте я с лимонов сок, за да не се пресече. Попарете гълъбите с вряла вода и ги оскубете. Напъхайте краката в стомаха им и ги бланширайте."

Но в този енциклопедичен труд ще прочетем още много:

/Не/практични съвети, дадени сякаш от барон Мюнхаузен: "А как да си направиш масло, докато яздиш? Просто окачваш стъклен съд с тясно гърло, пълен с мляко, на врата на коня! Когато спреш за почивка, го счупваш и имаш готовия продукт". Но и безценни приятелски напътствия: "Яжте всичко, което ви се струва годно за ядене. Човекът не е създаден, за да пасе трева."

Ще прочетем твърдения, с които няма как да не се съгласим: "Вечеря: Всекидневен и особено важен момент, изключително ценен от интелигентните хора, защото тогава не само се яде, но и се води остроумен, дискретен и спокоен разговор". "Без свинята няма да има никаква сланина, и следователно - никаква кухня". "Без говеждото месо животът би бил много труден", както и такива, с които може да поспорим: "Бургундските вина са с цвят на очи на яребица тъй като леко накиселяват, са много подходящи за старци и хипохондрици", или "Испания и Италия, страни, в които хората се хранят зле".

Тук е представен и жанрът "група учени открили", който, виждаме, не липсвал и през ХІХ век: "След много изследвания учените са установили, че мъжете, които прекаляват с пиенето на ликьори, умират много млади, изпадат в състояние на депресия, дори на безумие, от което се страхуват повече, отколкото от смъртта".

А за смокинята ни стига да знаем дори само това: Управителят на Ботаническата градина поръчал на един прост слуга да занесе на господин Бюфон две ранни смокини. По пътя слугата се изкушил и изял едната. Бюфон, който знаел, че му изпратили две, попитал слугата къде е другата. Той си признал. - Но как можа? - скарал му се Бюфон.
Слугата лапнал и втората смокиня и му отговорил:

- Ами ето така!

И през цялото време ще ни тегли неустоимата нишка на остроумието.

Пред нас е кулинарна книга, която далеч не остава затворена между стените на кухнята. Напротив, постоянно я напуска, и тича из бойните полета, или наднича в будоарите и дворците, за да ни разкаже какво се случва в тях.

"Речникът" е четиво, посветено на добрите маниери, смеха, естетиката, политиката, хумора, философията и морала, и в която накрая добродетелта и удоволствието постигат примирие и си стискат ръце.

И най-сетне, това е книга, най-добре представена от автора си:

"Именно за цивилизования човек е тази книга, защото на дивака не му трябва да възбужда апетита си. Защото човек не се храни с това, което поглъща, а с това, което усвоява чрез всичките си сетива".

Превод от френски: Офелия Петрова, Марта Иванова, изд. Millenium, цена 35 лв.

В края на 1860 г. Александър Дюма пише:

"Изтощен от този робски труд, останал без никакво въображение, с постоянно главоболие, напълно разорен взех решение да напиша тази книга и да направя от нея, така да се каже, венец на цялото си литературно творчество."


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK