Театър: "Танцът Делхи"
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Театър: "Танцът Делхи"

Театър: "Танцът Делхи"

20850 прочитания

© Гергана Дамянова


Заглавието "Танцът Делхи" може и да подведе. То носи вкуса на Изтока и звучи като обещание за пътуване към далечно място, наситено с екзотика и мистика. Оказва се обаче, че пътешествие няма, а действието на пиесата е заковано във възможно най-непривлекателното място – градска болница и нейната стая за посетители. Безлично пространство, което без значение къде се намира е винаги разпознаваемо по стерилната чистота и протоколното общуване, по тягостната атмосфера на напрегнато очакване, шепот и сподавени въздишки. Място, в което никой не би желал да остане, през което само се преминава. Тук се срещат седем пъти героите на пиесата: известна танцьорка, нейната майка, тяхната приятелка, любовникът на танцьорката, неговата съпруга. Седем пъти някой от тях умира, а медицинската сестра снове помежду им, за да оправя документите и да бъде слушател за тъгата им.

Вероятно сюжетът звучи странно, но така е било винаги при Иван Вирипаев (р. 1974 г., Иркутск) – безспорно един от най-оригиналните и самобитни съвременни автори, който строи своите пиеси от сънища, песни и притчи и в които всяка привидно реалистична житейска ситуация е само коридор към метафизично размишление.

Пиесите му отдавна се радват на високо международно признание, а у нас е познат главно през постановките на Галин Стоев ("Археология на сънуването", "Кислород") и Явор Гърдев ("Валентинов ден", "Пияните").

"Танцът Делхи" е негова пиеса от 2009 г., върху която самият той прави едноименен филм. От тези, които познавам, за мен тя е най-добрата. Формата отново е оригинална и необичайна - състои се от седем миниатюрни пиеси с едни и същи персонажи и повтарящи се лайтмотиви, които се наслагват и разгръщат като в музикално произведение. Текстът събира в едно всички големи теми, които Вирипаев винаги е разработвал със своя типичен театрален почерк, парадоксално съчетаващ комедия, абсурд и сериозност, граничеща с религиозна отдаденост. Той отново кани зрителя не просто да наблюдава драма, в която се разказва за любов и загуба, а да погледне в себе си. В "Танцът Делхи" той иска от него да чуе собственото си сърце.

Галин Стоев
Фотограф: Цветелина Белутова

Голямата сцена на Народния театър изглежда твърде голяма за нещо толкова интимно, но майсторството и зрелостта на режисьора Галин Стоев са оставили своя отпечатък и постановката постига трудния баланс между зрелищност, хумор и интензивен, камерен драматизъм. Тя е визуално пищен спектакъл с въздействаща музика (Емилиян Гацов-Елби) и ярки актьорски изпълнения (Владимир Карамазов, Светлана Янчева, Радена Вълканова, Радина Кърджилова, София Бобчева и Елена Телбис), които биват кинематографично пренасяни в експресивни едри планове на лицата върху екраните от декора (сценография: Никола Тороманов, костюми: Елица Георгиева), изобразяващ филмово студио със зелени стени за спецефекти. В тази импозантност е заложено най-голямото предизвикателство към представлението и само времето ще покаже дали то ще остави своята публика само да гледа, или ще успее да се свърже с нея.

Следващите представления на "Танцът Делхи" са на 14, 15, 21 декември в Народния театър.

Заглавието "Танцът Делхи" може и да подведе. То носи вкуса на Изтока и звучи като обещание за пътуване към далечно място, наситено с екзотика и мистика. Оказва се обаче, че пътешествие няма, а действието на пиесата е заковано във възможно най-непривлекателното място – градска болница и нейната стая за посетители. Безлично пространство, което без значение къде се намира е винаги разпознаваемо по стерилната чистота и протоколното общуване, по тягостната атмосфера на напрегнато очакване, шепот и сподавени въздишки. Място, в което никой не би желал да остане, през което само се преминава. Тук се срещат седем пъти героите на пиесата: известна танцьорка, нейната майка, тяхната приятелка, любовникът на танцьорката, неговата съпруга. Седем пъти някой от тях умира, а медицинската сестра снове помежду им, за да оправя документите и да бъде слушател за тъгата им.

Вероятно сюжетът звучи странно, но така е било винаги при Иван Вирипаев (р. 1974 г., Иркутск) – безспорно един от най-оригиналните и самобитни съвременни автори, който строи своите пиеси от сънища, песни и притчи и в които всяка привидно реалистична житейска ситуация е само коридор към метафизично размишление.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    chechy avatar :-|
    chechy

    "Танцът Делхи" - невероятен спектакъл. Съчетяние на провокативна драматургия, ярка режисура и невероятна актьорска игра, особено на Радина Кърджилова, която е в съвсем ново амплоа. Нейната героиня е своеобразен център, който свързва останалите герои. Основната тема - дали грозното, мизерията, нещастието, болката може да стане красиво е развита чрез описанието на танца Делхи, който е породен именно от срещата на танцьорката с най-грозната и отблъскваща картина на човешкото битие - миришещия на мизерия пазар в Делхи. Силното съпреживяване на човешкото нещастие е пресъздадено чрез образа на нагорещеното желязо, което танцьорката допира до гърдите си - силната болка, след която идва затишието, възприемане на света такъв какъвто е и раждането на танца. Грозното може да стане красиво само чрез изкуството. И хората, които съпреживяват танцът са свързани завинаги, било като майка и дъщеря, танцов критик и артист, любим и танцьорката. Действието не се развива хронологично във времето, защото времето няма значение, всичко е възможно и не е важно точно кога се е случило. И смъртта, която присъства във всичките 7 епизода, засяга всичките герои /без медицинската сестра, която е медиатор между тях/, защото най-важното е осъзнаването на собсвената смърт, не разбирането, че си смъртен, а почувстването, че си смъртен, след което светът започва да изглежда по друг начин. Другата основна тема е смисълът на живота. Живот без преживяване на силната болка е безмислен и празен. По този начин хората живеят живота на другите, а не своя собвен живот. Впечатли ме страхотната хармония, разбиране и проникване между автор, режисьор и актьори. Щастлива съм, че се появи тази постановка и поздравявам целия екип. Теодора Панайотова


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Кино: "Бащата"

Кино: "Бащата"

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK