Театър: "Танцът Делхи"

   ©  Гергана Дамянова

Заглавието "Танцът Делхи" може и да подведе. То носи вкуса на Изтока и звучи като обещание за пътуване към далечно място, наситено с екзотика и мистика. Оказва се обаче, че пътешествие няма, а действието на пиесата е заковано във възможно най-непривлекателното място – градска болница и нейната стая за посетители. Безлично пространство, което без значение къде се намира е винаги разпознаваемо по стерилната чистота и протоколното общуване, по тягостната атмосфера на напрегнато очакване, шепот и сподавени въздишки. Място, в което никой не би желал да остане, през което само се преминава. Тук се срещат седем пъти героите на пиесата: известна танцьорка, нейната майка, тяхната приятелка, любовникът на танцьорката, неговата съпруга. Седем пъти някой от тях умира, а медицинската сестра снове помежду им, за да оправя документите и да бъде слушател за тъгата им.

Вероятно сюжетът звучи странно, но така е било винаги при Иван Вирипаев (р. 1974 г., Иркутск) – безспорно един от най-оригиналните и самобитни съвременни автори, който строи своите пиеси от сънища, песни и притчи и в които всяка привидно реалистична житейска ситуация е само коридор към метафизично размишление.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    chechy avatar :-|
    chechy

    "Танцът Делхи" - невероятен спектакъл. Съчетяние на провокативна драматургия, ярка режисура и невероятна актьорска игра, особено на Радина Кърджилова, която е в съвсем ново амплоа. Нейната героиня е своеобразен център, който свързва останалите герои. Основната тема - дали грозното, мизерията, нещастието, болката може да стане красиво е развита чрез описанието на танца Делхи, който е породен именно от срещата на танцьорката с най-грозната и отблъскваща картина на човешкото битие - миришещия на мизерия пазар в Делхи. Силното съпреживяване на човешкото нещастие е пресъздадено чрез образа на нагорещеното желязо, което танцьорката допира до гърдите си - силната болка, след която идва затишието, възприемане на света такъв какъвто е и раждането на танца. Грозното може да стане красиво само чрез изкуството. И хората, които съпреживяват танцът са свързани завинаги, било като майка и дъщеря, танцов критик и артист, любим и танцьорката. Действието не се развива хронологично във времето, защото времето няма значение, всичко е възможно и не е важно точно кога се е случило. И смъртта, която присъства във всичките 7 епизода, засяга всичките герои /без медицинската сестра, която е медиатор между тях/, защото най-важното е осъзнаването на собсвената смърт, не разбирането, че си смъртен, а почувстването, че си смъртен, след което светът започва да изглежда по друг начин. Другата основна тема е смисълът на живота. Живот без преживяване на силната болка е безмислен и празен. По този начин хората живеят живота на другите, а не своя собвен живот. Впечатли ме страхотната хармония, разбиране и проникване между автор, режисьор и актьори. Щастлива съм, че се появи тази постановка и поздравявам целия екип. Теодора Панайотова

    Нередност?
Нов коментар