С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Ревю

3 15 дек 2017, 16:01, 34753 прочитания

Кино: Дъвка за балончета

Романтично за детството на днешните 40-годишни

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Оценка: 3.5 от 5

В класиката "Йо-хо-хо" има една реплика на Валери Петров: "Човек е най-човек като дете. После започва да се разваля."

Поредният добър български филм "Дъвка за балончета" е за загубите по пътя на порастването. Първо си отиват игрите, после свободният дух на приключенията и пакостите, последни – мечтите. Какво става с любовта – първата, прокраднала се там, в сумрака на междублоковата детска площадка, докато от балкона вече настойчиво викат "Калине, прибирай се!"... Универсална история, в романтично-драматичен ключ, в два времеви пласта – София от около 1988 г. и днес.


Професионално написан сценарий (Теодора Маркова, Георги Иванов, Невена Кертова, Тео Чипилов) със "Златна роза" от последния фестивал във Варна. В сегашно време Калин (Иван Юруков) е отегчен рекламист с печеливши идеи, с малък син и разбираща го съпруга. Нещо не му стига в общата подреденост, тайно пише роман. На улицата го връхлита Биляна (Теодора Духовникова), малката Биляна (Аглея Гумнерова) от детството му (Андреа Захариев), с която са си обещали "да се оженят, когато пораснат". Сега тя пак е провокаторът за спасяване от скуката. Връщат се спомените от детските им дни и бандата с още двама верни мускетари – пионерските връзки в ауспуха на директора (Малин Кръстев); "застреляният" с фунийка сърдит чичко от блока; изрисуваният с флумастер портрет на Тодор Живков като индианец (нали е Вожд), за което родителите ги чакат с наведени глави в нощта пред районното. Прескачането от "тогава" в "сега" е в точните емоционални моменти и това е заслуга на сценария.

Малки грапавини в реализацията (оставени декламации при някои от децата, театрална Жорета Николова) не разрушават чара на филма. Обръщането към миналото е с носталгия не към соца, а към детството. В което игрите бяха навън, а не върху джобния екран. Консуматорството беше далечно и чуждо, като картинките от каталога на "Некерман". Коленете бяха олющени, но мечтите здрави. Сега е обратното. Имат ли време за мечтите си днешните деца на 80-те? Свършила ли е веселата част на живота, както свършваше сокът на дъвките? Филмът пита без гняв, с мекота и нежност.

Още от същото: "Виктория"
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Кино: "Бомба със закъснител" 2 Кино: "Бомба със закъснител"

Сексизъм, мълчание и опълчване във Fox News

17 яну 2020, 3511 прочитания

Кино: "Доза щастие" Кино: "Доза щастие"

Качествен дебют по трудна тема

22 ное 2019, 8533 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Ревю" Затваряне
Кино: "Междузведни войни: Последните джедаи"

"Междузведни войни: Последните джедаи" презарежда сагата с талант

Още от Капитал
Два милиарда евро бонус за енергийния преход

България ще получи субсидия от ЕС, за да се справи с последиците от закриването на въглищните централи

Най-печелившите взаимни фондове за 2019 г.

Българските инвестиционни схеми реализираха много успешна година, а чуждите борси са основният източник на печалби

По Scala-та на добрия вкус

Как домашните рецепти за сладки и соленки на Калина Иванова се превърнаха в продукти за масовия пазар

Поредното шоу на Ревизоро

Кариерата на новия министър на околната среда и водите в различните управления се движи между бутафория и лобистки поправки

Зеленият път

Как неизползваните жп линии в София може да се превърнат във велоалеи и пешеходни зони

20 въпроса: арх. Анета Василева

Част от платформата за архитектурна критика и публицистика WhАТА

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10