Театър: "Щастливият Бекет"
Преди да отиде да го види, зрителят първо трябва да помогне за създаването на представлението
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
Започвам с мисълта, че ще разкажа за нещо, което няма да се повтори. Ако вашето любопитство се отключи и ви накара да отидете до Центъра за култура и дебат "Червената къща" за представлението "Щастливият Бекет", вие ще видите и чуете нещо различно от това, което видях и чух аз. И не поради факта, че всички възприемаме субективно, а защото самото представление е замислено и програмирано така, че да бъде различно всеки път. В него има нещо, което зависи изцяло от гледащия тук и сега.
Обикновено най-малкото, което едно представление изисква от своя зрител, е той да си купи билет и да се появи в уречения ден и час, на уреченото място. Представлението на актрисата Ани Вълчанова, режисьора Марий Росен, сценографа Петя Буюкова и композитора Костя Тимошенко (те всички играят в него) иска малко повече. Преди да отиде да го види, зрителят първо трябва да помогне за неговото създаване. То е едно почти готово представление: притежава драматургичен скелет от сцени, подредени така, че логически да образуват начало и край; притежава причудливи и необикновени костюми и реквизит, заети сякаш от страната на Алиса; притежава увличаща музика, която стига до ушите ту през различни тонколони, ту направо от самите инструменти Единственото, което му липсва, е пиесата и тук трябва да се намеси зрителят.
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните планове
1 коментар
Това ми прилича на поредната снобска,псевдокултурна полюция служеща само да изкярят някой лев т.нар. "творци"...
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.