С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Ревю

1 5 яну 2018, 15:18, 8266 прочитания

Театър: "Щастливият Бекет"

Преди да отиде да го види, зрителят първо трябва да помогне за създаването на представлението

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Започвам с мисълта, че ще разкажа за нещо, което няма да се повтори. Ако вашето любопитство се отключи и ви накара да отидете до Центъра за култура и дебат "Червената къща" за представлението "Щастливият Бекет", вие ще видите и чуете нещо различно от това, което видях и чух аз. И не поради факта, че всички възприемаме субективно, а защото самото представление е замислено и програмирано така, че да бъде различно всеки път. В него има нещо, което зависи изцяло от гледащия тук и сега.

Обикновено най-малкото, което едно представление изисква от своя зрител, е той да си купи билет и да се появи в уречения ден и час, на уреченото място. Представлението на актрисата Ани Вълчанова, режисьора Марий Росен, сценографа Петя Буюкова и композитора Костя Тимошенко (те всички играят в него) иска малко повече. Преди да отиде да го види, зрителят първо трябва да помогне за неговото създаване. То е едно почти готово представление: притежава драматургичен скелет от сцени, подредени така, че логически да образуват начало и край; притежава причудливи и необикновени костюми и реквизит, заети сякаш от страната на Алиса; притежава увличаща музика, която стига до ушите ту през различни тонколони, ту направо от самите инструменти Единственото, което му липсва, е пиесата и тук трябва да се намеси зрителят.


"Щастливият Бекет" не е съвременна постановка върху прочутата пиеса от 1960 г. "О, щастливи дни" на гениалния драматург абсурдист Самюел Бекет, в която главно действащо лице е жизнерадостната Уини - тя посреща и изпраща всеки следващ ден, свличайки се незабележимо бавно в една дупка в земята, първо до кръста, после до врата

"Щастливият Бекет" е по-скоро театрална инсталация, заразена с интуициите и образите от "О, щастливи дни", която се опитва да накара зрителя да ги открие и породи у себе си. Тя го кани да прекара известно време в странния свят на Уини, но преди това тъкмо той, а не Бекет, трябва да напише нейните монолози: всеки от 25-те души, които могат да гледат едно представление, попълва кратка анкета и от отговорите се получава "пиесата". Въпросите са привидно прости (какво ще правиш утре?), занимателни (напиши 3 трудно произносими думи) или безобидно лични (разкажи за първото си влюбване), но те позволяват на всеки, без значение дали ще е искрен, сериозен или напротив, да създаде свой собствен, несъзнаван лексикон за големите теми на Бекет: как тече времето, как живеят вещите, как разбираме думите, как чувстваме, как помним





Най-големият риск при подобни експериментални ходове е да се получи просто лошо представление, което само симулира спонтанност и се мъчи да прикрие празнотата си зад странности. За щастие голямата фантазия и изобретателност, неподправеното чувство за самоирония и не на последно място майсторството на Ани Вълчанова (която тук демонстрира актьорско присъствие, което е рядкост по нашите сцени – едновременно силно театрално, но и много автентично) правят от представлението увлекателна и неповторима театрална вечер.

Следващите представления са на 29 и 31 януари и 6 февруари в Червената къща.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Книга: "Малка история на философията" 1 Книга: "Малка история на философията"

Найджъл Уорбъртън запазва лаконичния си стил, за да въведе по разбираем начин читателите дори в най-оплетените философски школи

14 дек 2018, 668 прочитания

Кино: "Ще се видим там горе" Кино: "Ще се видим там горе"

Красиви чувства и раните от войната в артистична френска драма

14 дек 2018, 746 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Ревю" Затваряне
Кино: "Най-великият шоумен"

Светът е сцена в традиционния и романтичен мюзикъл с Хю Джакман

Първото поражение на Макрон

Протестът на Жълтите жилетки и обещаните отстъпки спъват сериозно претенциите на Макрон за реформи на Европа

Беднякът милиардер

Твърденията на прокуратурата, че Баневи са изпрали един милиард, не издържат елементарна проверка

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Коледна селекция - за всички от сърце

Ако все още не сте се справили с коледното пазаруване, разнообразни идеи за подаръци в последния момент.

20 въпроса: Калоян Илиев – Кокимото

Новата му изложба, (You Love Kokimoto), е в Gifted до 4 януари

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 50

Капитал

Брой 50 // 15.12.2018 Прочетете
Капитал PRO, Топ 5 от "Капитал": Темите, които можете да прочетете само тук

Емисия

СЕДМИЧНИКЪТ // 15.12.2018 Прочетете