Театър: "Щастливият Бекет"
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Театър: "Щастливият Бекет"

Театър: "Щастливият Бекет"

Преди да отиде да го види, зрителят първо трябва да помогне за създаването на представлението

10586 прочитания

Започвам с мисълта, че ще разкажа за нещо, което няма да се повтори. Ако вашето любопитство се отключи и ви накара да отидете до Центъра за култура и дебат "Червената къща" за представлението "Щастливият Бекет", вие ще видите и чуете нещо различно от това, което видях и чух аз. И не поради факта, че всички възприемаме субективно, а защото самото представление е замислено и програмирано така, че да бъде различно всеки път. В него има нещо, което зависи изцяло от гледащия тук и сега.

Обикновено най-малкото, което едно представление изисква от своя зрител, е той да си купи билет и да се появи в уречения ден и час, на уреченото място. Представлението на актрисата Ани Вълчанова, режисьора Марий Росен, сценографа Петя Буюкова и композитора Костя Тимошенко (те всички играят в него) иска малко повече. Преди да отиде да го види, зрителят първо трябва да помогне за неговото създаване. То е едно почти готово представление: притежава драматургичен скелет от сцени, подредени така, че логически да образуват начало и край; притежава причудливи и необикновени костюми и реквизит, заети сякаш от страната на Алиса; притежава увличаща музика, която стига до ушите ту през различни тонколони, ту направо от самите инструменти Единственото, което му липсва, е пиесата и тук трябва да се намеси зрителят.

"Щастливият Бекет" не е съвременна постановка върху прочутата пиеса от 1960 г. "О, щастливи дни" на гениалния драматург абсурдист Самюел Бекет, в която главно действащо лице е жизнерадостната Уини - тя посреща и изпраща всеки следващ ден, свличайки се незабележимо бавно в една дупка в земята, първо до кръста, после до врата

"Щастливият Бекет" е по-скоро театрална инсталация, заразена с интуициите и образите от "О, щастливи дни", която се опитва да накара зрителя да ги открие и породи у себе си. Тя го кани да прекара известно време в странния свят на Уини, но преди това тъкмо той, а не Бекет, трябва да напише нейните монолози: всеки от 25-те души, които могат да гледат едно представление, попълва кратка анкета и от отговорите се получава "пиесата". Въпросите са привидно прости (какво ще правиш утре?), занимателни (напиши 3 трудно произносими думи) или безобидно лични (разкажи за първото си влюбване), но те позволяват на всеки, без значение дали ще е искрен, сериозен или напротив, да създаде свой собствен, несъзнаван лексикон за големите теми на Бекет: как тече времето, как живеят вещите, как разбираме думите, как чувстваме, как помним

Най-големият риск при подобни експериментални ходове е да се получи просто лошо представление, което само симулира спонтанност и се мъчи да прикрие празнотата си зад странности. За щастие голямата фантазия и изобретателност, неподправеното чувство за самоирония и не на последно място майсторството на Ани Вълчанова (която тук демонстрира актьорско присъствие, което е рядкост по нашите сцени – едновременно силно театрално, но и много автентично) правят от представлението увлекателна и неповторима театрална вечер.

Следващите представления са на 29 и 31 януари и 6 февруари в Червената къща.

Започвам с мисълта, че ще разкажа за нещо, което няма да се повтори. Ако вашето любопитство се отключи и ви накара да отидете до Центъра за култура и дебат "Червената къща" за представлението "Щастливият Бекет", вие ще видите и чуете нещо различно от това, което видях и чух аз. И не поради факта, че всички възприемаме субективно, а защото самото представление е замислено и програмирано така, че да бъде различно всеки път. В него има нещо, което зависи изцяло от гледащия тук и сега.

Обикновено най-малкото, което едно представление изисква от своя зрител, е той да си купи билет и да се появи в уречения ден и час, на уреченото място. Представлението на актрисата Ани Вълчанова, режисьора Марий Росен, сценографа Петя Буюкова и композитора Костя Тимошенко (те всички играят в него) иска малко повече. Преди да отиде да го види, зрителят първо трябва да помогне за неговото създаване. То е едно почти готово представление: притежава драматургичен скелет от сцени, подредени така, че логически да образуват начало и край; притежава причудливи и необикновени костюми и реквизит, заети сякаш от страната на Алиса; притежава увличаща музика, която стига до ушите ту през различни тонколони, ту направо от самите инструменти Единственото, което му липсва, е пиесата и тук трябва да се намеси зрителят.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    sulio_parvi avatar :-P
    sulio_parvi

    Това ми прилича на поредната снобска,псевдокултурна полюция служеща само да изкярят някой лев т.нар. "творци"...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Кино: "Зеровил"

Кино: "Зеровил"

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK