Театър: "Щастливият Бекет"

Илюстрация Увеличаване Смаляване

Започвам с мисълта, че ще разкажа за нещо, което няма да се повтори. Ако вашето любопитство се отключи и ви накара да отидете до Центъра за култура и дебат "Червената къща" за представлението "Щастливият Бекет", вие ще видите и чуете нещо различно от това, което видях и чух аз. И не поради факта, че всички възприемаме субективно, а защото самото представление е замислено и програмирано така, че да бъде различно всеки път. В него има нещо, което зависи изцяло от гледащия тук и сега.

Обикновено най-малкото, което едно представление изисква от своя зрител, е той да си купи билет и да се появи в уречения ден и час, на уреченото място. Представлението на актрисата Ани Вълчанова, режисьора Марий Росен, сценографа Петя Буюкова и композитора Костя Тимошенко (те всички играят в него) иска малко повече. Преди да отиде да го види, зрителят първо трябва да помогне за неговото създаване. То е едно почти готово представление: притежава драматургичен скелет от сцени, подредени така, че логически да образуват начало и край; притежава причудливи и необикновени костюми и реквизит, заети сякаш от страната на Алиса; притежава увличаща музика, която стига до ушите ту през различни тонколони, ту направо от самите инструменти Единственото, което му липсва, е пиесата и тук трябва да се намеси зрителят.

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив.

"Щастливият Бекет" не е съвременна постановка върху прочутата пиеса от 1960 г. "О, щастливи дни" на гениалния драматург абсурдист Самюел Бекет, в която главно действащо лице е жизнерадостната Уини - тя посреща и изпраща всеки следващ ден, свличайки се незабележимо бавно в една дупка в земята, първо до кръста, после до врата

"Щастливият Бекет" е по-скоро театрална инсталация, заразена с интуициите и образите от "О, щастливи дни", която се опитва да накара зрителя да ги открие и породи у себе си. Тя го кани да прекара известно време в странния свят на Уини, но преди това тъкмо той, а не Бекет, трябва да напише нейните монолози: всеки от 25-те души, които могат да гледат едно представление, попълва кратка анкета и от отговорите се получава "пиесата". Въпросите са привидно прости (какво ще правиш утре?), занимателни (напиши 3 трудно произносими думи) или безобидно лични (разкажи за първото си влюбване), но те позволяват на всеки, без значение дали ще е искрен, сериозен или напротив, да създаде свой собствен, несъзнаван лексикон за големите теми на Бекет: как тече времето, как живеят вещите, как разбираме думите, как чувстваме, как помним

Илюстрация Увеличаване Смаляване

Най-големият риск при подобни експериментални ходове е да се получи просто лошо представление, което само симулира спонтанност и се мъчи да прикрие празнотата си зад странности. За щастие голямата фантазия и изобретателност, неподправеното чувство за самоирония и не на последно място майсторството на Ани Вълчанова (която тук демонстрира актьорско присъствие, което е рядкост по нашите сцени – едновременно силно театрално, но и много автентично) правят от представлението увлекателна и неповторима театрална вечер.

Следващите представления са на 29 и 31 януари и 6 февруари в Червената къща.