Театър: "Щастливият Бекет"

Започвам с мисълта, че ще разкажа за нещо, което няма да се повтори. Ако вашето любопитство се отключи и ви накара да отидете до Центъра за култура и дебат "Червената къща" за представлението "Щастливият Бекет", вие ще видите и чуете нещо различно от това, което видях и чух аз. И не поради факта, че всички възприемаме субективно, а защото самото представление е замислено и програмирано така, че да бъде различно всеки път. В него има нещо, което зависи изцяло от гледащия тук и сега.

Обикновено най-малкото, което едно представление изисква от своя зрител, е той да си купи билет и да се появи в уречения ден и час, на уреченото място. Представлението на актрисата Ани Вълчанова, режисьора Марий Росен, сценографа Петя Буюкова и композитора Костя Тимошенко (те всички играят в него) иска малко повече. Преди да отиде да го види, зрителят първо трябва да помогне за неговото създаване. То е едно почти готово представление: притежава драматургичен скелет от сцени, подредени така, че логически да образуват начало и край; притежава причудливи и необикновени костюми и реквизит, заети сякаш от страната на Алиса; притежава увличаща музика, която стига до ушите ту през различни тонколони, ту направо от самите инструменти Единственото, което му липсва, е пиесата и тук трябва да се намеси зрителят.