Театър: Кралят елен
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Театър: Кралят елен

Театър: Кралят елен

След силната постановка от Мариус Куркински преди години пиесата отново оживява на българска сцена, заредена с много ентусиазъм

31253 прочитания

Венецианският аристократ граф Карло Гоци вярва, че същността на театъра не е в отразяването на живота, а в оживяването на фантазиите. Във втората половина на ХVIII в, когато пише най-активно, той създава алтернатива за развитието на драмата, различна от все по-силно налагащия се реализъм на комедиите, популярни тогава. Пиесите му се обръщат към съкровищницата на вълшебните приказки и към изкуството на италианската комедия дел арте – импровизационния театър на пътуващите актьори. От тях той черпи образи и сюжетни мотиви. Така се появява прочутата жестока и красива принцеса Турандот, както и една от най-обичаните и поставяни приказки в театъра – "Кралят елен".

В нея има много приказни неща: измислено кралство с красив принц, който търси своята принцеса, могъщ магьосник, дегизиран като папагал, вълшебна статуя, която може да разбулва лъжи, и тайно заклинание, което позволява на душите да сменят телата си. Но все пак това не е история за деца – в нея фантасмагорично са преобърнати много неща от света на възрастните: самоунищожителната амбиция за власт, социалното неравенство и политическите интриги, силата на сексуалното привличане и могъществото на истинската любов, която разпознава своя обект дори под маската на уродливо тяло.

След силната постановка в Народния театър от Мариус Куркински преди години пиесата отново оживява на българска сцена, заредена с много енергия и ентусиазъм. Новото представление е на съвсем млад екип наскоро завършили театрали. Първоначално те играят в читалище и като истински пътуващи актьори оставят шапка за пускане на пари вместо билети, но представлението е толкова добро, че бива поканено в Театър "Азарян" в НДК.

Пренасяйки го на голяма сцена, режисьорката Анастасия Събева успява да съхрани и развие най-ценното в него – свободната театрална фантазия. Отдавна не бях гледал толкова изобретателни, музикални и пластични актьори – играят по няколко роли, главни и второстепенни, пеят и свирят на живо, изпълняват нелеки танцови и акробатични номера. Представлението носи по нещо от игровия дух и хумора, познати от театъра на Александър Морфов, Теди Москов и театър "Кредо", но е съумяло да изгради и свой собствен театрален език; то е пропито и със спомени за филмите на Емир Кустурица и музиката на Нино Рота към филмите на Федерико Фелини.

Следващото представление е на 19 януари от 19:00 ч., Театър "Азарян" в НДК.

Венецианският аристократ граф Карло Гоци вярва, че същността на театъра не е в отразяването на живота, а в оживяването на фантазиите. Във втората половина на ХVIII в, когато пише най-активно, той създава алтернатива за развитието на драмата, различна от все по-силно налагащия се реализъм на комедиите, популярни тогава. Пиесите му се обръщат към съкровищницата на вълшебните приказки и към изкуството на италианската комедия дел арте – импровизационния театър на пътуващите актьори. От тях той черпи образи и сюжетни мотиви. Така се появява прочутата жестока и красива принцеса Турандот, както и една от най-обичаните и поставяни приказки в театъра – "Кралят елен".

В нея има много приказни неща: измислено кралство с красив принц, който търси своята принцеса, могъщ магьосник, дегизиран като папагал, вълшебна статуя, която може да разбулва лъжи, и тайно заклинание, което позволява на душите да сменят телата си. Но все пак това не е история за деца – в нея фантасмагорично са преобърнати много неща от света на възрастните: самоунищожителната амбиция за власт, социалното неравенство и политическите интриги, силата на сексуалното привличане и могъществото на истинската любов, която разпознава своя обект дори под маската на уродливо тяло.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK