Театър: Кралят елен

Венецианският аристократ граф Карло Гоци вярва, че същността на театъра не е в отразяването на живота, а в оживяването на фантазиите. Във втората половина на ХVIII в, когато пише най-активно, той създава алтернатива за развитието на драмата, различна от все по-силно налагащия се реализъм на комедиите, популярни тогава. Пиесите му се обръщат към съкровищницата на вълшебните приказки и към изкуството на италианската комедия дел арте – импровизационния театър на пътуващите актьори. От тях той черпи образи и сюжетни мотиви. Така се появява прочутата жестока и красива принцеса Турандот, както и една от най-обичаните и поставяни приказки в театъра – "Кралят елен".

В нея има много приказни неща: измислено кралство с красив принц, който търси своята принцеса, могъщ магьосник, дегизиран като папагал, вълшебна статуя, която може да разбулва лъжи, и тайно заклинание, което позволява на душите да сменят телата си. Но все пак това не е история за деца – в нея фантасмагорично са преобърнати много неща от света на възрастните: самоунищожителната амбиция за власт, социалното неравенство и политическите интриги, силата на сексуалното привличане и могъществото на истинската любов, която разпознава своя обект дори под маската на уродливо тяло.

Преглед на оригинала