Венецианският аристократ граф Карло Гоци вярва, че същността на театъра не е в отразяването на живота, а в оживяването на фантазиите. Във втората половина на ХVIII в, когато пише най-активно, той създава алтернатива за развитието на драмата, различна от все по-силно налагащия се реализъм на комедиите, популярни тогава. Пиесите му се обръщат към съкровищницата на вълшебните приказки и към изкуството на италианската комедия дел арте – импровизационния театър на пътуващите актьори. От тях той черпи образи и сюжетни мотиви. Така се появява прочутата жестока и красива принцеса Турандот, както и една от най-обичаните и поставяни приказки в театъра – "Кралят елен".
В нея има много приказни неща: измислено кралство с красив принц, който търси своята принцеса, могъщ магьосник, дегизиран като папагал, вълшебна статуя, която може да разбулва лъжи, и тайно заклинание, което позволява на душите да сменят телата си. Но все пак това не е история за деца – в нея фантасмагорично са преобърнати много неща от света на възрастните: самоунищожителната амбиция за власт, социалното неравенство и политическите интриги, силата на сексуалното привличане и могъществото на истинската любов, която разпознава своя обект дори под маската на уродливо тяло.
След силната постановка в Народния театър от Мариус Куркински преди години пиесата отново оживява на българска сцена, заредена с много енергия и ентусиазъм. Новото представление е на съвсем млад екип наскоро завършили театрали. Първоначално те играят в читалище и като истински пътуващи актьори оставят шапка за пускане на пари вместо билети, но представлението е толкова добро, че бива поканено в Театър "Азарян" в НДК.
Пренасяйки го на голяма сцена, режисьорката Анастасия Събева успява да съхрани и развие най-ценното в него – свободната театрална фантазия. Отдавна не бях гледал толкова изобретателни, музикални и пластични актьори – играят по няколко роли, главни и второстепенни, пеят и свирят на живо, изпълняват нелеки танцови и акробатични номера. Представлението носи по нещо от игровия дух и хумора, познати от театъра на Александър Морфов, Теди Москов и театър "Кредо", но е съумяло да изгради и свой собствен театрален език; то е пропито и със спомени за филмите на Емир Кустурица и музиката на Нино Рота към филмите на Федерико Фелини.
Следващото представление е на 19 януари от 19:00 ч., Театър "Азарян" в НДК.
Венецианският аристократ граф Карло Гоци вярва, че същността на театъра не е в отразяването на живота, а в оживяването на фантазиите. Във втората половина на ХVIII в, когато пише най-активно, той създава алтернатива за развитието на драмата, различна от все по-силно налагащия се реализъм на комедиите, популярни тогава. Пиесите му се обръщат към съкровищницата на вълшебните приказки и към изкуството на италианската комедия дел арте – импровизационния театър на пътуващите актьори. От тях той черпи образи и сюжетни мотиви. Така се появява прочутата жестока и красива принцеса Турандот, както и една от най-обичаните и поставяни приказки в театъра – "Кралят елен".
В нея има много приказни неща: измислено кралство с красив принц, който търси своята принцеса, могъщ магьосник, дегизиран като папагал, вълшебна статуя, която може да разбулва лъжи, и тайно заклинание, което позволява на душите да сменят телата си. Но все пак това не е история за деца – в нея фантасмагорично са преобърнати много неща от света на възрастните: самоунищожителната амбиция за власт, социалното неравенство и политическите интриги, силата на сексуалното привличане и могъществото на истинската любов, която разпознава своя обект дори под маската на уродливо тяло.
0 коментара