С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Ревю

1 9 фев 2018, 8:56, 13225 прочитания

Театър: "Палачи"

Новата пиеса на Мартин Макдона

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Първото нещо, което се случва в "Палачи", е убийство. Легитимно, оправдано, но все пак убийство.

В началото за кратко, колкото трае една екзекуция чрез обесване, действието на пиесата ни пренася в северно английско градче през 1963 г., след което скача две години напред, когато смъртното наказание е вече отменено. Намираме се в кръчмата на Хари Уейд (Деян Донков), един от най-прочутите палачи на Обединеното кралство, чието първенство се оспорва единствено от митичния Албърт Пиърпойнт (Ириней Константинов), провесил на въжето много немци след Втората световна война. Тази кръчма по нищо не се отличава от всички провинциални кръчми – обичайните дървени маси и столове, и местните кибици, които се отнасят към тях като към своя собственост.


Единствено мрачната слава на нейния собственик й придава някаква индивидуалност. Заради нея в кръчмата е дошъл журналист от местния вестник (Юли Малинов) с желанието да изтръгне нещо сензационно за своя вестник; заради нея тук пристига и Мууни (Мартин Гяуров) – изрусеният млад мъж, чийто акцент и самонадеяност издават че не идва от провинцията. Има нещо загадъчно у поведението на новопоявилия се гост, който не само поръчва бира след бира, но иска да наеме стая над кръчмата и откровено се задява със срамежливата и непохватна дъщеря на Хари – Шърли (сполучливо изиграна от дебютиращата Мартина Троанска). Скоро всички ще започнат да говорят за него не като за загадъчен, а като за "зловещ". ..

Най-силната черта на "Палачи", най-новата пиеса от ирландския майстор на заплетените криминални интриги и черния хумор Мартин Макдона, е нейната непредсказуемост. Неслучайно още на следващата година след премиерата й през 2015 г. в лондонския Royal Court тя печели наградата "Лорънс Оливие" за най-добра пиеса. Бързата й реализация и на българска сцена под режисурата на Стоян Радев е успешен репертоарен ход на театър "София" – не всеки сезон се появяват толкова майсторски написани пиеси с толкова много и интересни роли.

Историите, които Макдона разказва, непрекъснато пулсират между реалността и фикцията – да си спомним най-популярната у нас негова пиеса "Пухеният" (която все още се играе в Театър 199), където приказките на един писател се оказват същите като убийствата на сериен убиец. Истинското и въобразеното са преплетени и взаимопроникнати много дълбоко и ако за съвременния човек филмите са най-достъпният ресурс за фантазии, то Макдона черпи също много силно оттам. Неговите пиеси приличат на филми, така, както и филмите му приличат на театър – вижте номинирания за "Оскар" "Три билборда извън града" например.




Героите в "Палачи" са също сякаш взети колкото от живота, толкова и от киното. Да се постигне онзи фин баланс, в който персонажите от сцената присъстват едновременно автентично, но и в кавички, е най-голямото предизвикателство пред актьорското изпълнение. В това отношение има още какво да се пожелае – главната задача е постигната и актьорите действително издържат сложния сюжет и го представят увлекателно, но още напипват верния тон, който да заличи всякакви моменти на фалш или преиграване.

Следващото представление на "Палачи" е на 21 февруари (сряда), от 19:00 ч. в Театър "София".
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Кино: "Далеч от брега" Кино: "Далеч от брега"

Обикновеният човек срещу статуквото в новия филм на Костадин Бонев

20 сеп 2019, 1009 прочитания

Кино: "То: Част втора" Кино: "То: Част втора"

Сумата от всичките ни страхове по Стивън Кинг

13 сеп 2019, 1908 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Ревю" Затваряне
Кино: "Всичките пари на света"

Поглъщащ трилър по истински случай от стария майстор Ридли Скот

Споделеното падение на WeWork

За по-малко от 9 месеца основаното в Ню Йорк дружество се превърна от един от най-високооценените стартъпи в САЩ в компания със съмнително бъдеще в инвестиционните кръгове.

Рециклиране за напреднали

Ъпсайклингът е креативност, съчетана с грижа за природата

Замлъкването на "Хоризонт"

Скандалът с опита за отстраняване на журналистката Силвия Великова оголи истината за медийната ситуация в България

Тайният живот на "затворените" сметища

Градските депа за боклуци, които на документи са закрити, се ползват незаконно, което освен до пожари може да доведе до санкции от ЕС

Да откриеш звука на дървото

Потомственият лютиер Апостол Калоферов навършва 75 години

Кино: "Далеч от брега"

Обикновеният човек срещу статуквото в новия филм на Костадин Бонев