Театър: "Палачи"
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Театър: "Палачи"

Театър: "Палачи"

Новата пиеса на Мартин Макдона

14806 прочитания

© Гергана Дамянова


Първото нещо, което се случва в "Палачи", е убийство. Легитимно, оправдано, но все пак убийство.

В началото за кратко, колкото трае една екзекуция чрез обесване, действието на пиесата ни пренася в северно английско градче през 1963 г., след което скача две години напред, когато смъртното наказание е вече отменено. Намираме се в кръчмата на Хари Уейд (Деян Донков), един от най-прочутите палачи на Обединеното кралство, чието първенство се оспорва единствено от митичния Албърт Пиърпойнт (Ириней Константинов), провесил на въжето много немци след Втората световна война. Тази кръчма по нищо не се отличава от всички провинциални кръчми – обичайните дървени маси и столове, и местните кибици, които се отнасят към тях като към своя собственост.

Единствено мрачната слава на нейния собственик й придава някаква индивидуалност. Заради нея в кръчмата е дошъл журналист от местния вестник (Юли Малинов) с желанието да изтръгне нещо сензационно за своя вестник; заради нея тук пристига и Мууни (Мартин Гяуров) – изрусеният млад мъж, чийто акцент и самонадеяност издават че не идва от провинцията. Има нещо загадъчно у поведението на новопоявилия се гост, който не само поръчва бира след бира, но иска да наеме стая над кръчмата и откровено се задява със срамежливата и непохватна дъщеря на Хари – Шърли (сполучливо изиграна от дебютиращата Мартина Троанска). Скоро всички ще започнат да говорят за него не като за загадъчен, а като за "зловещ". ..

Най-силната черта на "Палачи", най-новата пиеса от ирландския майстор на заплетените криминални интриги и черния хумор Мартин Макдона, е нейната непредсказуемост. Неслучайно още на следващата година след премиерата й през 2015 г. в лондонския Royal Court тя печели наградата "Лорънс Оливие" за най-добра пиеса. Бързата й реализация и на българска сцена под режисурата на Стоян Радев е успешен репертоарен ход на театър "София" – не всеки сезон се появяват толкова майсторски написани пиеси с толкова много и интересни роли.

Историите, които Макдона разказва, непрекъснато пулсират между реалността и фикцията – да си спомним най-популярната у нас негова пиеса "Пухеният" (която все още се играе в Театър 199), където приказките на един писател се оказват същите като убийствата на сериен убиец. Истинското и въобразеното са преплетени и взаимопроникнати много дълбоко и ако за съвременния човек филмите са най-достъпният ресурс за фантазии, то Макдона черпи също много силно оттам. Неговите пиеси приличат на филми, така, както и филмите му приличат на театър – вижте номинирания за "Оскар" "Три билборда извън града" например.

Героите в "Палачи" са също сякаш взети колкото от живота, толкова и от киното. Да се постигне онзи фин баланс, в който персонажите от сцената присъстват едновременно автентично, но и в кавички, е най-голямото предизвикателство пред актьорското изпълнение. В това отношение има още какво да се пожелае – главната задача е постигната и актьорите действително издържат сложния сюжет и го представят увлекателно, но още напипват верния тон, който да заличи всякакви моменти на фалш или преиграване.

Следващото представление на "Палачи" е на 21 февруари (сряда), от 19:00 ч. в Театър "София".

Първото нещо, което се случва в "Палачи", е убийство. Легитимно, оправдано, но все пак убийство.

В началото за кратко, колкото трае една екзекуция чрез обесване, действието на пиесата ни пренася в северно английско градче през 1963 г., след което скача две години напред, когато смъртното наказание е вече отменено. Намираме се в кръчмата на Хари Уейд (Деян Донков), един от най-прочутите палачи на Обединеното кралство, чието първенство се оспорва единствено от митичния Албърт Пиърпойнт (Ириней Константинов), провесил на въжето много немци след Втората световна война. Тази кръчма по нищо не се отличава от всички провинциални кръчми – обичайните дървени маси и столове, и местните кибици, които се отнасят към тях като към своя собственост.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Кино: "Бащата"

Кино: "Бащата"

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK