Когато новините бяха истински
Спилбърг събира триумфално Мерил Стрийп и Том Ханкс - The Post е урок по темата съвест и власт
Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
Оценка: 5 от 5
Още от същото: "Спотлайт"
Още от същото: "Спотлайт"
Българското заглавие "Вестник на властта" има смисъл само с въпросителен знак и отговор след него – никога. Защото вестникът е "Вашингтон пост", а властта е бруталната администрация на президента Никсън.
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните планове
2 коментара
Филмът е много добър, а българското му заглавие е наистина абсурдно и няма нищо общо с филма и реалната история и е показателно е за българското мислене на кого трябва да са вестниците.
Филмът задължително трябва да се включи в семинарните часове на студентите по журналистика и връзки с обществеността. Да се гледа и коментира. Лично за мен един от най-силните моменти е, когато във финалната част Спилбърг използва кадри от филма "Цялото президентско войнство" на Алън Пакула. Подобна интертекстуалност е забележителна - тя прави от филма нещо като предхождащ лентата от 1976 г. И тук вече идва въпросът защо след като Пакула спечели цели 4 "Оскар"-а, "Пост" остана само с номинацията на Мерил Стрийп?!
Иначе сам по себе си филмът е носталгия по времето, когато медиите бяха с мощта на самолетоносачи в океан, а днес са милиони комари в блато...
Велика носталгия по онези времена - на линотипната машина!
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.