В любовта и на война всичко е разрешено. И нещата винаги могат да излязат от контрол. За контрола в брака и прекрояването на другия по себе си е филмът (Phantom Thread) на Пол Томас Андерсън, един от големите подаръци на отминалия "София филм фест". Ако това ще е финалната роля на Даниел Дей-Луис (по думите му), тя е еманация на най-доброто от таланта му.
Отново като в "Ще се лее кръв" той е подчинен на една страст мъж, "емоционален фашист" (от интервю на Андерсън) към околните.
Прочут шивач в Лондон от времето преди масовата мода, автор на рокли - скулптури за кралски особи от първия до последния бод. Живее в подреден от властната си сестра (Лесли Манвил) свят, свикнал една от многобройните му подчинени шивачки да е и временна любовница. Но поредната такава (актрисата от Люксембург Вики Крийпс, откритие) идва със свои правила.
Филмът е за победата на простите закони на живота над всякакъв фанатизъм. Камерен трилър за вечния мъжко-женски дуел за надмощие, с елегантни моменти на черен хумор и съвременна ирония. Сянката на Хичкок е втъкана елегантно, убийството е част от играта. Мъжът опитва да прекрои жената според спокойствието и навиците си (и идеала на починалата си майка, която се явява като дух) - жената държи да го обича по своя си начин, извадила го от черупката му. С всички средства. В случая с обикновен наръчник за приготвяне на отровни гъби, напомняйки му, че все пак е човек и затова слаб и смъртен. Изненадващо това перверзно започва да му харесва.
"Невидима нишка" е пример за тотално авторско кино - всеки жест, звук и нота "разказват". Андерсън е лично зад камерата, музиката (пиано и струни) е на китариста на "Рейдиохед" Джони Грийнуд.
1 коментар
Само една забележка - сервитьорка от провинциален хотел, а не поредната шивачка. Иначе филмът е елегантно изпипан до последния детайл, ако си падате по такива филми, де.