Кино: "Да обичаш Пабло"

Илюстрация Увеличаване Смаляване

Оценка: 3 от 5 Още от същото: "Бари Сийл: Наркотрафикант"

В афишите филмът (Loving Pablo) е съобщен като испанско-български, но истинската му марка е "мейнстрийм Холивуд". Което е изненадващо, защото е подписан от автор като Фернандо Леон де Араноа, който сам пише сценариите си, издава сборници с кратки разкази и е художник-илюстратор.

Филмът му "Понеделници на слънце" (2002) още се върти по НВО. В него, напълнял и брадясал, Хавиер Бардем беше безработен докер с неумираща надежда. Сега, с подобна физика, Бардем е в кожата на легендарния колумбийски наркобарон, също така и продуцент.


Самият Ескобар е на път да стане попкултурен знак, разпознаваем колкото Че Гевара някога, което си е някаква диагноза на времето ни. Размножаван по фланелки, в текстове на рап песни и в наистина добри с документалната си основа сериали като "Наркос". Сега Араноа разказва мита "Ескобар" през спомените на любовницата му, известната колумбийска телевизионна журналистка Вирхиния Вайехо (Пенелопе Крус). Взема заглавието от мемоарната й книга "Да обичаш Пабло, да мразиш Ескобар" (2007). Филмът също опитва да раздели човека - любящ баща, филантроп за бедните, от "белия" му бизнес, сеещ смърт. Успява в моментите, когато звездното дуо докосва и вътрешната драма, не само сензацията.

Във властни едри планове, които говорят повече от целия излишно обяснителен текст зад кадър, взет от книгата, Бардем е едновременно отблъскващ и чаровен. Единакът, следващ егото си без оглед на средствата, воюващ с правителства (в Колумбия) и цели държави (САЩ). Но неуспял да даде мир и нормалност на семейството си. Стигнал мечтата си, за да я разруши от още амбиция и арогантност. Бардем е различният Ескобар в моментите с малката дъщеря и стоически понасящата вярна съпруга (Жулиет Рестрепо) на героя си. Не толкова в предсказуемо пасващите отношения на гняв и нежност на испано–английски (онова прокрадващо се "amor" от "Вики, Кристина, Барселона" на Уди Алън) с Пенелопе Крус.