Кино: "Да обичаш Пабло"
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Кино: "Да обичаш Пабло"

Кино: "Да обичаш Пабло"

Животът на Пабло Ескобар като екшън мелодрама

Янко Терзиев
59672 прочитания

Оценка: 3 от 5

Още от същото: "Бари Сийл: Наркотрафикант"

В афишите филмът (Loving Pablo) е съобщен като испанско-български, но истинската му марка е "мейнстрийм Холивуд". Което е изненадващо, защото е подписан от автор като Фернандо Леон де Араноа, който сам пише сценариите си, издава сборници с кратки разкази и е художник-илюстратор.

Филмът му "Понеделници на слънце" (2002) още се върти по НВО. В него, напълнял и брадясал, Хавиер Бардем беше безработен докер с неумираща надежда. Сега, с подобна физика, Бардем е в кожата на легендарния колумбийски наркобарон, също така и продуцент.

Самият Ескобар е на път да стане попкултурен знак, разпознаваем колкото Че Гевара някога, което си е някаква диагноза на времето ни. Размножаван по фланелки, в текстове на рап песни и в наистина добри с документалната си основа сериали като "Наркос". Сега Араноа разказва мита "Ескобар" през спомените на любовницата му, известната колумбийска телевизионна журналистка Вирхиния Вайехо (Пенелопе Крус). Взема заглавието от мемоарната й книга "Да обичаш Пабло, да мразиш Ескобар" (2007). Филмът също опитва да раздели човека - любящ баща, филантроп за бедните, от "белия" му бизнес, сеещ смърт. Успява в моментите, когато звездното дуо докосва и вътрешната драма, не само сензацията.

Във властни едри планове, които говорят повече от целия излишно обяснителен текст зад кадър, взет от книгата, Бардем е едновременно отблъскващ и чаровен. Единакът, следващ егото си без оглед на средствата, воюващ с правителства (в Колумбия) и цели държави (САЩ). Но неуспял да даде мир и нормалност на семейството си. Стигнал мечтата си, за да я разруши от още амбиция и арогантност. Бардем е различният Ескобар в моментите с малката дъщеря и стоически понасящата вярна съпруга (Жулиет Рестрепо) на героя си. Не толкова в предсказуемо пасващите отношения на гняв и нежност на испано–английски (онова прокрадващо се "amor" от "Вики, Кристина, Барселона" на Уди Алън) с Пенелопе Крус.

Оценка: 3 от 5

Още от същото: "Бари Сийл: Наркотрафикант"

В афишите филмът (Loving Pablo) е съобщен като испанско-български, но истинската му марка е "мейнстрийм Холивуд". Което е изненадващо, защото е подписан от автор като Фернандо Леон де Араноа, който сам пише сценариите си, издава сборници с кратки разкази и е художник-илюстратор.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    beky avatar :-|
    beky

    Може да минете и без него. Филмът го правят Пенелопито и Хавиер, ама те имат и други вълшебни филми. Изтеглете си тя.
    Нито ще се развълнувате, нито дълго ще мислите след като светнат лампите. Това е филм-комикс: еднопланов и с контурирани характери. Добрите са само добри, лошите - само лоши. Латинонасилие като контрапункт на светлата следа на САЩ (добрите). Ръката, с която Ескобар гали дъщеря си в следващия кадър посочва жертвата, която пред вас на живо е изкормена с моторен трион... Дори се оглеждате за пръски кръв по дрехата си.
    Филмът е детинска пропаганда как насилието може да се победи само с насилие. И изсипват чувала...
    Даже има вградено документално парче Нанси Рейгън обяснява колко лошо нещо са наркотиците.

    Ескобар герой като Че? Янко, знаеш ли кой е Че?

  • 2
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#1] от "beky":

    Ескобар изобщо не се е превърнал в "попкултурен знак". Заложена малформация на западната цивилизация е неописуемото й желание да си създава фалшиви кумири от нищото поради липсата на истински.

    Тоталните реклами по Джаз ФМ и имената на Крус и Бардем ни вкараха в салона. Жена ми стиска очи през по-голямата част от филма, а когато логиката на сюжета намекна за касапницата с триона, я хванах за ръка и помолих стоящите до нас да ни направят място да минем.


  • 3
    bamama_mu avatar :-|
    ръмжо

    До коментар [#2] от "D-r D":

    А нета е пълен с коментари "колко добре изиграно, браво!" Колко добре може да е изиграването ан един нарко касапин и тъпата му жена?

  • 4
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#3] от "ръмжо":

    Киното има няколко плана и актьорската игра е само един от тях. Работата й е да набута на публиката по-леко внушенията, които сценаристите и режисьорите (и продуцентите) са заложили. Крус и Бардем си изпълняват задачата великолепно и зрителят остава с чувството, че през цялото време, във всички ситуации е до Пабло и Верхиния. Но чак надзъртане в душите им няма - има екшън с елементи на хорор.

    С такива прекрасни актьори може да се направи и не по-малко прекрасен филм за Магда и Йозеф Гьобелс, например. Хем са реални исторически разпознаваеми фигури, хем животът им наистина е интересен - Йозеф е овършал де що актриси и балерини са му паднали под око, Магда се е старала (когато не е била бременна с поредното дете, наречено с Х в чест на Хитлер) да не му изостава.

    И пред очите ми е финалната сцена - с фанатично стиснати устни и сълза в края на очите дребната руса жена едно по одно отравя седемте си деца. Обръща се към Йозеф, който я застрелва (кръв опръсква заспалите деца) и захапва цевта на валтера. Надписи. Дисни прадакшънс...

    Холивуд непременно ще направи такъв филм. И ще наемат звезди, защото всъщност те продават бозите.
    И после някой Янко ще напише, че сем. Гьобелс стават поп икони и певци песни за тях пеят...
    "Но млъкни, сърце..."


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.