Още от същото: "Бари Сийл: Наркотрафикант"
В афишите филмът (Loving Pablo) е съобщен като испанско-български, но истинската му марка е "мейнстрийм Холивуд". Което е изненадващо, защото е подписан от автор като Фернандо Леон де Араноа, който сам пише сценариите си, издава сборници с кратки разкази и е художник-илюстратор.
Филмът му "Понеделници на слънце" (2002) още се върти по НВО. В него, напълнял и брадясал, Хавиер Бардем беше безработен докер с неумираща надежда. Сега, с подобна физика, Бардем е в кожата на легендарния колумбийски наркобарон, също така и продуцент.
Самият Ескобар е на път да стане попкултурен знак, разпознаваем колкото Че Гевара някога, което си е някаква диагноза на времето ни. Размножаван по фланелки, в текстове на рап песни и в наистина добри с документалната си основа сериали като "Наркос". Сега Араноа разказва мита "Ескобар" през спомените на любовницата му, известната колумбийска телевизионна журналистка Вирхиния Вайехо (Пенелопе Крус). Взема заглавието от мемоарната й книга "Да обичаш Пабло, да мразиш Ескобар" (2007). Филмът също опитва да раздели човека - любящ баща, филантроп за бедните, от "белия" му бизнес, сеещ смърт. Успява в моментите, когато звездното дуо докосва и вътрешната драма, не само сензацията.
Във властни едри планове, които говорят повече от целия излишно обяснителен текст зад кадър, взет от книгата, Бардем е едновременно отблъскващ и чаровен. Единакът, следващ егото си без оглед на средствата, воюващ с правителства (в Колумбия) и цели държави (САЩ). Но неуспял да даде мир и нормалност на семейството си. Стигнал мечтата си, за да я разруши от още амбиция и арогантност. Бардем е различният Ескобар в моментите с малката дъщеря и стоически понасящата вярна съпруга (Жулиет Рестрепо) на героя си. Не толкова в предсказуемо пасващите отношения на гняв и нежност на испано–английски (онова прокрадващо се "amor" от "Вики, Кристина, Барселона" на Уди Алън) с Пенелопе Крус.
Още от същото: "Бари Сийл: Наркотрафикант"
В афишите филмът (Loving Pablo) е съобщен като испанско-български, но истинската му марка е "мейнстрийм Холивуд". Което е изненадващо, защото е подписан от автор като Фернандо Леон де Араноа, който сам пише сценариите си, издава сборници с кратки разкази и е художник-илюстратор.
4 коментара
Може да минете и без него. Филмът го правят Пенелопито и Хавиер, ама те имат и други вълшебни филми. Изтеглете си тя.
Нито ще се развълнувате, нито дълго ще мислите след като светнат лампите. Това е филм-комикс: еднопланов и с контурирани характери. Добрите са само добри, лошите - само лоши. Латинонасилие като контрапункт на светлата следа на САЩ (добрите). Ръката, с която Ескобар гали дъщеря си в следващия кадър посочва жертвата, която пред вас на живо е изкормена с моторен трион... Дори се оглеждате за пръски кръв по дрехата си.
Филмът е детинска пропаганда как насилието може да се победи само с насилие. И изсипват чувала...
Даже има вградено документално парче Нанси Рейгън обяснява колко лошо нещо са наркотиците.
Ескобар герой като Че? Янко, знаеш ли кой е Че?
До коментар [#1] от "beky":
Ескобар изобщо не се е превърнал в "попкултурен знак". Заложена малформация на западната цивилизация е неописуемото й желание да си създава фалшиви кумири от нищото поради липсата на истински.
Тоталните реклами по Джаз ФМ и имената на Крус и Бардем ни вкараха в салона. Жена ми стиска очи през по-голямата част от филма, а когато логиката на сюжета намекна за касапницата с триона, я хванах за ръка и помолих стоящите до нас да ни направят място да минем.
До коментар [#2] от "D-r D":
А нета е пълен с коментари "колко добре изиграно, браво!" Колко добре може да е изиграването ан един нарко касапин и тъпата му жена?
До коментар [#3] от "ръмжо":
Киното има няколко плана и актьорската игра е само един от тях. Работата й е да набута на публиката по-леко внушенията, които сценаристите и режисьорите (и продуцентите) са заложили. Крус и Бардем си изпълняват задачата великолепно и зрителят остава с чувството, че през цялото време, във всички ситуации е до Пабло и Верхиния. Но чак надзъртане в душите им няма - има екшън с елементи на хорор.
С такива прекрасни актьори може да се направи и не по-малко прекрасен филм за Магда и Йозеф Гьобелс, например. Хем са реални исторически разпознаваеми фигури, хем животът им наистина е интересен - Йозеф е овършал де що актриси и балерини са му паднали под око, Магда се е старала (когато не е била бременна с поредното дете, наречено с Х в чест на Хитлер) да не му изостава.
И пред очите ми е финалната сцена - с фанатично стиснати устни и сълза в края на очите дребната руса жена едно по одно отравя седемте си деца. Обръща се към Йозеф, който я застрелва (кръв опръсква заспалите деца) и захапва цевта на валтера. Надписи. Дисни прадакшънс...
Холивуд непременно ще направи такъв филм. И ще наемат звезди, защото всъщност те продават бозите.
И после някой Янко ще напише, че сем. Гьобелс стават поп икони и певци песни за тях пеят...
"Но млъкни, сърце..."