Кино: "Историята на Кристофър Робин и Мечо Пух"

Илюстрация Увеличаване Смаляване

Оценка: 4 от 5 Още от същото: "Да откриеш Невърленд"

Животът е днес и с приятели. Това ще научат малките и ще си припомнят родителите им в игрално-анимационното завръщане на "Дисни" към героите на А. А. Милн. Филмът (Christopher Robin) е със субтитри и е добре децата да са поне на 8. Отсъствието на дублаж в случая е награда, чуват се разкошните в нюансите си актьорски гласове зад перфектно анимираните триизмерни герои от книгата.

Подходът на режисьора Марк Форстър е различен от биографично-фактологичния "Сбогом, Кристофър Робин", който видяхме на миналогодишната "Киномания". Започваме с прелистване и после оживяване на оригиналните графични илюстрации (на карикатуриста от "Пънч" Ърнест Шепърд) към оригиналното издание на "Мечо Пух" от 1926 г. После от едната приказка – на Пух, Йори, Прасчо, Кенга, Тигър, Бухала и Зайо, весели и безпризорни около малкия Кристофър в Гората, влизаме в другата – на порасналия скучен служител във фабрика за куфари господин Робин (Юън Макгрегър). Потънал в сметки, той е забравил да се смее, не усеща колко 8-годишната му дъщеря и търпеливата му съпруга (Хейли Атуел) имат нужда от него. Сега, не после.

И се явяват приятелите от детството, "истински" до последния косъм и капките мед по муцунките, за да му припомнят важните неща в живота. Разказът е елегичен и старомодно-сантиментален, декорът е следвоенен Лондон. Има ги и задължителните за голямостудиен филм гонитби и умилителни моменти. Хората живеят в стрес и със страх от бъдещето, почти като сега. Такъв е станал и Кристофър Робин. Трябва му едно "мече с много малко ум", което да напомни, че понякога правенето на Нищо, може да е Всичко. Че най-щастливият ден е Днес, а простата радост да се разхождаш с червен балон е сравнима само с пълно гърне мед. Всеки има своя Пух, важното е да не го забравя.