Дълъг е пътят на готварските рецепти. Раждат се в устната традиция, на територията на дома, като завещание между поколенията. По-късно влизат в институцията на рецептурника, а днес са глобална индустрия и свръхкомерсиален продукт. В морето от книги, блогове и приложения като че ли най-често ни води интересът към авторитета на автора на рецептите или любопитството към географския им произход. Но има книги, които избират хронологията пред географията и ни разказват какво се е готвило в миналото. Точно такава е "Изкуството на старата българска кухня. Кулинарното наследство на ХIХ век".

Книгата ни представя рецепти, които се публикуват за първи път след появата им в края на ХIХ век. Рецептите са подбрани от периодиката, появила се веднага след Освобождението - списанията "Женский свят", "Семейно огнище", "Домакиня" и други. Използвани са и известните писма на граф Робер дьо Бурбулон, личен секретар на княз Фердинанд, които са сред ценните ни исторически извори. За тази кулинарна археология трябва да сме благодарни на съставителката Елена Кръстева, която издирва и връща отново към живот ценни рецепти от миналото. И най-вече, че ни прави свидетели на историята на раждането на една великолепна градска кухня.

Преглед на оригинала

Освен над 400 рецепти книгата съдържа и напътствия за домакини - "За да е добре сготвено ястието, то и частите, които го съставят, трябва да са добри", правила за съставяне на меню - "Много е важно да знае домакинята как да си съставя листата за едение", както и за изкуството на френското готвение - "французите приготвят и ядат храната си по най-разумния и научния начин, отколкото кой да е друг народ".

Съществена част от очарованието на книгата се дължи на езика: според съставителя са запазени максимално оригиналните конструкции, лексика и правила за правопис. Добро решение, което ни позволява да се разходим из един изчезнал и толкова богат език на кусване и туряне, сред ушите на рибата, ситен захар, строшени кости с чук или брадва, мадерско вино, телешки чолани и пихтии от дюли. И точно заради езика рецептите тук са колкото продукти и пропорции, толкова и малък разказ: "Разтопете в едно тенджере едно парче масло, колкото едно яйце"

Книгата е с богат кулинарен репертоар, който покрива всичко между супите и чорбите, през яхниите и ястията, до туршиите, сладката, компотите, напитките, и желетата. Забележително е разнообразието на продукти - само при птиците говорим за бекаси, врабчета, гълъбчета, гъски, кокошки, пъдпъдъци или тлъсти птиченца.

Първата рецепта започва от базата - "бульон за болните", последната стига до дворцовата маса - "супа а ла Креси", поднесена на княз Фердинаднд по време на гостуване при кралица Виктория. А ето едно надникване в българския дворец: "Калкана и ярката поръчахме от Виена, а пастета от бекас, аспержите и трюфелите - от Париж Князът бе очарован и толкова яде, че получи пристъп на подагра, та от вчера ходи с бастун а Бахметиеви, признати специалисти по красивите маси, умряха от завист."

"Изкуството на старата българска кухня" е образцово издание със стилната си корица, с прецизно приложената библиография, с коректното позоваване на източниците, със справочника с мерки и теглилки, речника на остарелите думи и с мястото за записки. И всичко това рязко я отличава в морето от книги, блогове и приложения.

Преглед на оригинала