С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Ревю

1 21 сеп 2018, 9:17, 134578 прочитания

Кино: "Аз съм ти, Адриана"

Артистична елегия за две силни жени в две български епохи

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
+ + + от 5
Още от същото: "Осъдени души"


Нов, различен от останалия поток, български филм, с разтеглена във времето съдба. Готов като "Аз съм ти" през 2012 г., с награди на националния фестивал във Варна (за двойната женска роля, режисура, костюми), световна премиера в конкурсната програма на Шанхай, после няколко европейски фестивала. Скрит от зрителите до "Киномания 2015" и една ексклузивна прожекция. Сега възкресен от организаторите на "Синелибри" и пуснат свободно по екраните преди есенното издание на кино-литературния фест, плюс "Адриана" в заглавието. Вдъхновен от два текста с обща героиня - незавършения "Роман без заглавие" на Димитър Димов и писания 60 години по-късно "Адриана" на Теодора Димова.




Режисьорът Петър Попзлатев е стилист и с опит в портретирането на силни жени – "Аз, графинята" (1989). В случая предизвикателството е двойно заради различието – идейно и ценностно – на двата изходни текста. За Димов (между "Поручик Бенц" и "Осъдени души") незавършеният роман е упражнение по стил, репетиция за греховно-чувствените му трагични вдъхновителки – Фани, Ирина, които ще останат. В "Адриана" Димова добавя феминистки и християнски пласт, съвременен социален гняв. Попзлатев е успял с "упражнението по стил", подпомогнат от съавторската камера на Емил Христов и точната музика на Калин Николов. В оживяването на моста към съвремието и на вътрешния трагизъм у тези "търсачи на илюзии" е останала илюстративност.





Ценността на филма се моментите, когато киното "говори" вместо литературата. Паузите, съзерцанията, детайлите, ритъмът. Двуединството на женската същност Адриана – Юра в две български исторически епохи - 1938 и 2008, е защитено с вътрешно раздаване от актрисите Жанет Спасова и Ирмена Чичикова. Калейдоскопът на мъжете около тях, макар по-блед драматургично, е от силни актьорски индивидуалности (Бахаров, Донков, Пенев, Карамазов, преди звездния им статут днес). Коктейл за естети с ретро нагласа.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Кино: "Момиче" Кино: "Момиче"

Млада балерина е родена момче и се бори с това

14 юни 2019, 1499 прочитания

Сигурност и производителност над всичко Сигурност и производителност над всичко

Blackberry KEY2 e определян от експерти и потребители като може би най-защитения смартфон на пазара

10 юни 2019, 1727 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Ревю" Затваряне
Кино: "Лесна услуга"

Комедиен ноар за рисковете и тайните на женското приятелство

Как се режат рогата на "Биволъ"

Под патронажа на прокуратурата тече координирана институционална и медийна атака срещу журналистите Атанас Чобанов и Асен Йорданов

Garitage Park и казахските милиони

Големият имотен проект в София е собственост семейството на Аслан Мусин, който до 2012 г. е считан за дясна ръка на Назарбаев

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Кино: "Момиче"

Млада балерина е родена момче и се бори с това

Маша Гесен, журналистка: "Политиката трябва да е визия, не компетентност"

"Фашизмът е мечтата по въображаемото минало. Това е основната му характеристика."