Нов, различен от останалия поток, български филм, с разтеглена във времето съдба. Готов като "Аз съм ти" през 2012 г., с награди на националния фестивал във Варна (за двойната женска роля, режисура, костюми), световна премиера в конкурсната програма на Шанхай, после няколко европейски фестивала. Скрит от зрителите до "Киномания 2015" и една ексклузивна прожекция. Сега възкресен от организаторите на "Синелибри" и пуснат свободно по екраните преди есенното издание на кино-литературния фест, плюс "Адриана" в заглавието. Вдъхновен от два текста с обща героиня - незавършения "Роман без заглавие" на Димитър Димов и писания 60 години по-късно "Адриана" на Теодора Димова.

Режисьорът Петър Попзлатев е стилист и с опит в портретирането на силни жени – "Аз, графинята" (1989). В случая предизвикателството е двойно заради различието – идейно и ценностно – на двата изходни текста. За Димов (между "Поручик Бенц" и "Осъдени души") незавършеният роман е упражнение по стил, репетиция за греховно-чувствените му трагични вдъхновителки – Фани, Ирина, които ще останат. В "Адриана" Димова добавя феминистки и християнски пласт, съвременен социален гняв. Попзлатев е успял с "упражнението по стил", подпомогнат от съавторската камера на Емил Христов и точната музика на Калин Николов. В оживяването на моста към съвремието и на вътрешния трагизъм у тези "търсачи на илюзии" е останала илюстративност.

Ценността на филма се моментите, когато киното "говори" вместо литературата. Паузите, съзерцанията, детайлите, ритъмът. Двуединството на женската същност Адриана – Юра в две български исторически епохи - 1938 и 2008, е защитено с вътрешно раздаване от актрисите Жанет Спасова и Ирмена Чичикова. Калейдоскопът на мъжете около тях, макар по-блед драматургично, е от силни актьорски индивидуалности (Бахаров, Донков, Пенев, Карамазов, преди звездния им статут днес). Коктейл за естети с ретро нагласа.