Кино: "Аз съм ти, Адриана"
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Кино: "Аз съм ти, Адриана"

Кино: "Аз съм ти, Адриана"

Артистична елегия за две силни жени в две български епохи

Янко Терзиев
136136 прочитания

+ + + от 5
Още от същото: "Осъдени души"

Нов, различен от останалия поток, български филм, с разтеглена във времето съдба. Готов като "Аз съм ти" през 2012 г., с награди на националния фестивал във Варна (за двойната женска роля, режисура, костюми), световна премиера в конкурсната програма на Шанхай, после няколко европейски фестивала. Скрит от зрителите до "Киномания 2015" и една ексклузивна прожекция. Сега възкресен от организаторите на "Синелибри" и пуснат свободно по екраните преди есенното издание на кино-литературния фест, плюс "Адриана" в заглавието. Вдъхновен от два текста с обща героиня - незавършения "Роман без заглавие" на Димитър Димов и писания 60 години по-късно "Адриана" на Теодора Димова.

Преглед на оригинала

Режисьорът Петър Попзлатев е стилист и с опит в портретирането на силни жени – "Аз, графинята" (1989). В случая предизвикателството е двойно заради различието – идейно и ценностно – на двата изходни текста. За Димов (между "Поручик Бенц" и "Осъдени души") незавършеният роман е упражнение по стил, репетиция за греховно-чувствените му трагични вдъхновителки – Фани, Ирина, които ще останат. В "Адриана" Димова добавя феминистки и християнски пласт, съвременен социален гняв. Попзлатев е успял с "упражнението по стил", подпомогнат от съавторската камера на Емил Христов и точната музика на Калин Николов. В оживяването на моста към съвремието и на вътрешния трагизъм у тези "търсачи на илюзии" е останала илюстративност.

Преглед на оригинала

Ценността на филма се моментите, когато киното "говори" вместо литературата. Паузите, съзерцанията, детайлите, ритъмът. Двуединството на женската същност Адриана – Юра в две български исторически епохи - 1938 и 2008, е защитено с вътрешно раздаване от актрисите Жанет Спасова и Ирмена Чичикова. Калейдоскопът на мъжете около тях, макар по-блед драматургично, е от силни актьорски индивидуалности (Бахаров, Донков, Пенев, Карамазов, преди звездния им статут днес). Коктейл за естети с ретро нагласа.

+ + + от 5

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    domakinq avatar :-|
    Bramasole

    Авторът на статията правилно е обърнал внимание върху различния стил на писане на Баща и Дъщеря Димови. При Т. Димова текстът е разказ от 1-во лице ед. ч., с много размисли, които трудно биха се предали във филм. Дано се е получило!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Кино: "Фарът"

Кино: "Фарът"

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK