Оригиналното заглавие е още по-опростено, само от цифри – "3/4". Минимализмът на намесата в запечатаната с кино реалност е верую на Метев. Документалист ("Голешово", "Последната линейка на София"), професионален музикант като юноша, с образование по изящни изкуства от Лондон. С баща физик, какъвто е бащата и на съсценаристката му Бетина Ип. Снима неща, които познава отвътре или е преживял.
В "3/4" запечатва моменти от преломното лято на раздялата и порастването на трима от общо четирима членове на обикновено софийско семейство. Физикът Тодор (реалният преподавател в Софийския университет Тодор Велчев), дъщеря му Мила, обещаваща пианистка (Мила Михова, музикант и в живота), 12-годишният син Никола, с причудливо въображение и енергия за трима (софийското момче Никола Машалов). Майката е отсъстващият такт в цялото, за нея знаем само, че "никой не я е виждал да плаче".
Тримата говорят, разхождат се, готвят, слушат песен, единият закъснява, двамата го търсят късно в нощта. Няма драми и сложни действия. В ежедневни разговори, със собствените думи на непрофесионалните изпълнители, с незавършеност и недоизказаност сме допуснати до страховете и тревогите, до тайните им желания и надежди. Кино с корени при класиците – наблюдатели на обикновения живот, Робер Бресон и Ясуджиро Озу. Вглеждане в човека без натрапчивост, в естествената му среда и действия.
С камера действащо лице (операторът на "Източни пиеси" Юлиан Атанасов), за която светът извън рамката на кадъра е важен колкото и този вътре.
"3/4" е интерактивен на духовно ниво. Зрителят е липсващата четвъртинка в цялостната хармония на филма. Поканен е да "допише" паузите и недоизказаностите със собствения си емоционален опит и спомени. Дали ще го направи, зависи от човешката му съпричастност и културна отвореност.
0 коментара