Както Фелини имаше своя "Амаркорд", Тарковски "Огледалото" си (нашият Рангел "Лачените обувки"), сега Алфонсо Куарон е с безспорния филм на годината Roma. Името на предградието на заможните Colonia Roma в Мексико сити от детството му. Времето е 1970-1971, тогава бъдещият режисьор е бил на девет.

Парцалът зад сапунената вода е на детегледачката му и прислужница в дома Клео (Ялица Апарисио, за пръв път пред камера). Тя е с широко смугло лице и черти от цивилизация, по-древна от тази на бялото семейство, за което се грижи като свое. Като безмълвен ангел тя е с децата от събуждането до вечерното "лека нощ", само от нея те чуват "обичам те". Децата са три момчета и момиче, Алфонсо (във филма Пепе) e най-малкият от момчетата. Наоколо са крепяща семейството майка, отсъстващ баща, добродушна баба, готвачка, шофьор и куче. Гледната точка е през първичното и невинно за света съзнание на Клео. Не на малкия Пепе, или на детето в порасналия творец, както е в споменатите шедьоври. От това реализмът в "Рома" става "по-магически".

Клео е лепилото на живота, спойката, без която този затворен свят от обикновени съдби на обикновени хора би се разпаднал. Свършват два вида невинност – на Клео като жена, доверила се на грешния мъж; в по-едър план на детството, проглеждащо за несправедливостта на възрастния свят.

Камерата на Куарон е наблюдателница на душата. С едно мимолетно зърване малкият Пепе разбира, че баща му няма да се върне никога. В епизод от единствен кадър – само Клео, океанът и слънцето, тя тръгва да спасява децата от вълните, без да може да плува. От толкова много неща ще трябва да ги спасява.

Филмът е достъпен за гледане в Netflix и е част от предстоящата програма на "София филм фест".