С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Ревю

15 мар 2019, 9:19, 5709 прочитания

Кино: "Къщата, която Джак построи"

Ларс фон Триер задава неудобни въпроси с безупречно кино

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
+ + + + от 5
Още от същото: "Седем"

Филмът (The House That Jack Built) е прагов за Фон Триер, антология на темите му дотук, изповеден до саморазголване на собствените импулси в изразяването с образи.

Видимият жанров скелет е на психотрилър, пет случая със сериен убиец (смразяващ Мат Дилън) в американския северозапад (горите на Туин Пийкс) около 1975 г. В главата на престъпника сме, слушаме перверзните му доводи, следим онагледяването им с камера от ръка и врязващи се детайли. Натурализмът е по ръба на хоръра (макар версията на "София филм фест" да е "по-мека" от "режисьорската", очаквана по-късно през 2019 г.). Но за Триер верният жанр е само първичен материал, глината, с която той работи за по-високи цели. Като стои ли изкуството над морала? Предполага ли то задължително страдание. Свободен ли е художникът да избира средствата си?


За Триер тези въпроси са много лични, особено след публичното низвержение в Кан преди седем години. Тогава той несръчно изрази симпатия към Хитлер като драматургичен персонаж, без да дообясни последното. Сега е направил своя Джак от материала на всички патологични садисти в историята (освен Хитлер се мяркат Сталин и Пол Пот, хроники от Бухенвалд и военни зверства). Вторият пласт на филма е могъщо визуално есе (включително и с анимация) върху бесовете на човека и заложената в него жестокост. И могат ли те да са материал на изкуството.

Джак разказва собствения си ад на метафизичен събеседник, когото нарича Върдж (от Вергилий, последната роля на Бруно Ганц, между другото играл Хитлер). Онагледяването е през кино от най-висша проба, стигаме и до онази стая на съкровеното и тайните желания (като в "Сталкер" и финала на "Една одисея в космоса" на Кубрик). С поетичната висота на Бах през пръстите на Глен Гулд в документален запис и неразделимостта на невинност и жестокост - агнето и тигъра на Уилям Блейк. С нуждата от "благородна плесен" - разбирай такива като Ларс фон Триер - за да "ферментира" истината в изкуството.


  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Кино: "Писма от Антарктида" Кино: "Писма от Антарктида"

Модерна мелодрама за лъжата от любов

11 окт 2019, 2178 прочитания

Кино: "Жокера" 1 Кино: "Жокера"

Хоакин Финикс обръща представите за комиксов филм

4 окт 2019, 5719 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Ревю" Затваряне
Кино: "Зелената книга"

Сантиментален урок по приятелство в среда без толерантност

Доктор Ружа и пътят на милиардите

Само до есента на 2016 г. схемата OneCoin е събрала над 3.3 млрд. eвро, а печалбата е над 2 млрд. евро

Арабският пробив на IPS

Българската семейна компания "Интернешънъл пауър съплай" завърши ключов проект за Saudi Aramco

Музей или СПА

Предизборната кампания повдигна въпроса за забравеното северно крило на Централната баня, за което се водят спорове от години

София: този път има интрига

За пръв път от над 10 години в София се води истинска политическа кампания. "Капитал" прекара по един ден с четиримата основни кандидати, за да види отвътре как те се борят за гласовете на софиянци

Надежда за "Ирина"

Режисьорката Надежда Косева преплита темите за женската сила и клаустрофобията на малкия град в новия си филм