Кино: "Къщата, която Джак построи"
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Кино: "Къщата, която Джак построи"

Кино: "Къщата, която Джак построи"

Ларс фон Триер задава неудобни въпроси с безупречно кино

Янко Терзиев
9360 прочитания

+ + + + от 5

Още от същото: "Седем"

Филмът (The House That Jack Built) е прагов за Фон Триер, антология на темите му дотук, изповеден до саморазголване на собствените импулси в изразяването с образи.

Видимият жанров скелет е на психотрилър, пет случая със сериен убиец (смразяващ Мат Дилън) в американския северозапад (горите на Туин Пийкс) около 1975 г. В главата на престъпника сме, слушаме перверзните му доводи, следим онагледяването им с камера от ръка и врязващи се детайли. Натурализмът е по ръба на хоръра (макар версията на "София филм фест" да е "по-мека" от "режисьорската", очаквана по-късно през 2019 г.). Но за Триер верният жанр е само първичен материал, глината, с която той работи за по-високи цели. Като стои ли изкуството над морала? Предполага ли то задължително страдание. Свободен ли е художникът да избира средствата си?

За Триер тези въпроси са много лични, особено след публичното низвержение в Кан преди седем години. Тогава той несръчно изрази симпатия към Хитлер като драматургичен персонаж, без да дообясни последното. Сега е направил своя Джак от материала на всички патологични садисти в историята (освен Хитлер се мяркат Сталин и Пол Пот, хроники от Бухенвалд и военни зверства). Вторият пласт на филма е могъщо визуално есе (включително и с анимация) върху бесовете на човека и заложената в него жестокост. И могат ли те да са материал на изкуството.

Джак разказва собствения си ад на метафизичен събеседник, когото нарича Върдж (от Вергилий, последната роля на Бруно Ганц, между другото играл Хитлер). Онагледяването е през кино от най-висша проба, стигаме и до онази стая на съкровеното и тайните желания (като в "Сталкер" и финала на "Една одисея в космоса" на Кубрик). С поетичната висота на Бах през пръстите на Глен Гулд в документален запис и неразделимостта на невинност и жестокост - агнето и тигъра на Уилям Блейк. С нуждата от "благородна плесен" - разбирай такива като Ларс фон Триер - за да "ферментира" истината в изкуството.

+ + + + от 5

Още от същото: "Седем"

Филмът (The House That Jack Built) е прагов за Фон Триер, антология на темите му дотук, изповеден до саморазголване на собствените импулси в изразяването с образи.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK