С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Ревю

15 мар 2019, 9:19, 4042 прочитания

Кино: "Къщата, която Джак построи"

Ларс фон Триер задава неудобни въпроси с безупречно кино

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
+ + + + от 5
Още от същото: "Седем"

Филмът (The House That Jack Built) е прагов за Фон Триер, антология на темите му дотук, изповеден до саморазголване на собствените импулси в изразяването с образи.

Видимият жанров скелет е на психотрилър, пет случая със сериен убиец (смразяващ Мат Дилън) в американския северозапад (горите на Туин Пийкс) около 1975 г. В главата на престъпника сме, слушаме перверзните му доводи, следим онагледяването им с камера от ръка и врязващи се детайли. Натурализмът е по ръба на хоръра (макар версията на "София филм фест" да е "по-мека" от "режисьорската", очаквана по-късно през 2019 г.). Но за Триер верният жанр е само първичен материал, глината, с която той работи за по-високи цели. Като стои ли изкуството над морала? Предполага ли то задължително страдание. Свободен ли е художникът да избира средствата си?


За Триер тези въпроси са много лични, особено след публичното низвержение в Кан преди седем години. Тогава той несръчно изрази симпатия към Хитлер като драматургичен персонаж, без да дообясни последното. Сега е направил своя Джак от материала на всички патологични садисти в историята (освен Хитлер се мяркат Сталин и Пол Пот, хроники от Бухенвалд и военни зверства). Вторият пласт на филма е могъщо визуално есе (включително и с анимация) върху бесовете на човека и заложената в него жестокост. И могат ли те да са материал на изкуството.

Джак разказва собствения си ад на метафизичен събеседник, когото нарича Върдж (от Вергилий, последната роля на Бруно Ганц, между другото играл Хитлер). Онагледяването е през кино от най-висша проба, стигаме и до онази стая на съкровеното и тайните желания (като в "Сталкер" и финала на "Една одисея в космоса" на Кубрик). С поетичната висота на Бах през пръстите на Глен Гулд в документален запис и неразделимостта на невинност и жестокост - агнето и тигъра на Уилям Блейк. С нуждата от "благородна плесен" - разбирай такива като Ларс фон Триер - за да "ферментира" истината в изкуството.


  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Кино: "Капернаум" Кино: "Капернаум"

Драма на бедност и надежда през очите на дете

23 май 2019, 1250 прочитания

Кино: "Щастливия Лазаро" Кино: "Щастливия Лазаро"

С фантазия и щедро сърце срещу неправдите в света

17 май 2019, 1861 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Ревю" Затваряне
Кино: "Зелената книга"

Сантиментален урок по приятелство в среда без толерантност

И да паднат, и да бият...

Няколко дни преди края на кампанията за европейските избори победителят не е ясно очертан, но вече са ясни някои от промените, които ще настъпят след това

Как се гласува днес

Преференциите имат нови номера, машинното гласуване не е толкова трудно

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Календар и домашно кино

По-интересните събития през уикенда и предстоящата седмица

20 въпроса: Тихомир Стоянов

С проекта Imaginary Archive Стоянов допринася към все още колебливия диалог за социалистическото минало и ранния Преход