Кино: "Зелената книга"
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Кино: "Зелената книга"

Кино: "Зелената книга"

Сантиментален урок по приятелство в среда без толерантност

Янко Терзиев
7819 прочитания

Оценка: 3 и 1/2 от 5

Още от същото: "Да возиш мис Дейзи"

Това не е филм за борби за права, гневен и конфронтиращ, който не спестява валидни и днес истини за расовата пропаст в Америка. Такива бяха "12 години роб" и донякъде "Лунна светлина". "Зелената книга" (The Green Book) взе главния си "Оскар" (и сега го гледаме благодарение на "София филм фест") по ръба на комедията, без да хвърля в лицето неприятни истини, с оптимистично финално прегръщане. Също възможен подход, особено в претоварените ни с всякакви политкоректности времена. Режисиран с изненадващ завой в стила от Питър Фарели, половинката на комедиографското дуо Братя Фарели ("От глупав, по-глупав", "Ах, тази Мери"). Иронията тук е блага (ако въобще я има), екстремностите са спестени.

Възстановката на действителната среща и после приятелство между прочутия класически и джаз пианист Дон Шърли (Махершала Али) и бияча от Бронкс и нюйоркските клубове Тони Вилалонга (Виго Мортенсен) е през красива ретро пелена и отпускаща музика – джаз, соул и рок от епохата. Годината е 1962, тъмнокожият Дон има 8-седмично предколедно турне из расово проблемните южни щати, белият грубиян и малко расист Тони е негов шофьор и бодигард. По пътя всеки дава малък урок на другия по приемане и приятелство.

Българският актьор Димитър Маринов е с достойна като времетраене и присъствие роля (Олег Малакович, руският челист зад Дон Шърли), единственият от триото с отношения с персонажа на Мортенсен. Ценността на филма са двете централни актьорски изпълнения на Али и Мортенсен, с нюанси и дълбочини отвъд режисурата. Дон е самотен във високата си култура, еднакво неразбран и от бели, и от черни. Отвореното и прямо сърце на Тони ще стане мостът на приобщаването му. От своя страна Дон ще научи бияча на отношения и да пише поетични писма на съпругата. До финалната прегръдка и красивата илюзия, че расизмът е индивидуален недостатък, не системна болест на цивилизацията ни.

Оценка: 3 и 1/2 от 5

Още от същото: "Да возиш мис Дейзи"

Това не е филм за борби за права, гневен и конфронтиращ, който не спестява валидни и днес истини за расовата пропаст в Америка. Такива бяха "12 години роб" и донякъде "Лунна светлина". "Зелената книга" (The Green Book) взе главния си "Оскар" (и сега го гледаме благодарение на "София филм фест") по ръба на комедията, без да хвърля в лицето неприятни истини, с оптимистично финално прегръщане. Също възможен подход, особено в претоварените ни с всякакви политкоректности времена. Режисиран с изненадващ завой в стила от Питър Фарели, половинката на комедиографското дуо Братя Фарели ("От глупав, по-глупав", "Ах, тази Мери"). Иронията тук е блага (ако въобще я има), екстремностите са спестени.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    b.davidkov avatar :-|
    masay

    Много човешки филм, направен извън клишетата за толерантността. Не то пропускайте.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK