Кино: "Малко късмет за по-късно"

+ + + + от 5

Още от същото: "Емигранти"

Филмът на късните дебютанти Александър Смолянов, в съавторство с Чавдар Живков, е суров и искрен. Вътре се говори не като в учебниците по драматургия, а като по улиците и кафенетата на големия град.

Героите са двама бивши боксьори, засекли се в един ден, в сегашно време, след като животът двайсетина години им е нанасял удари. Взети са от едноименния разказ на Палми Ранчев, писателя – боксьор, започнал като поет. Самият Палми си е треньор на националния във филма. Мяркат се и шампиони от близко (Емил Чупренски, Цачо Андрейковски) и по-далечно време (Илия Аспарухов, Вичо Балабанов). Филип Трифонов присъства със собственото си име.

Смолянов и Живков също са отлагали филмовия си "късмет" за по-късно. Заедно са студенти при Георги Дюлгеров. После Смолянов влиза в театъра и е един от изявените ни сценографи (работил за Иван Пантелеев, Галин Стоев, Явор Гърдев). Живков остава верен на киното, учи и прави филми в САЩ. Двамата пишат и снимат "Малко късмет за по-късно" в три "рунда". Всеки разказва историята на "своя" боксьор – Смолянов на Денчо Асенов (Цветан Алексиев), Живков на шампиона Явор Каменов (Явор Борисов) – накрая ги събират в последен рунд. Затова двете половини на филма са стилистично различни, общ е печатът на истината в двете централни актьорски изпълнения.

Борисов е играл професионално бокс, Алексиев е тренирал специално за филма. И двамата са пестеливи външно, но с вътрешни дълбочини. Камерата на Димитър Костов е чувствителна, улавя важните нюанси. Музиката на театралния режисьор и композитор Гаро Ашикян е минималистична, какъвто е стилът на първата "новела". Самият той е с колоритна роля на наркодилър във филма. Ценното в него е отвъд фабулата, в честния портрет на градската маргиналия. И на времето, започнало с песните на "Нова генерация" и утаило се във всеобща чалга, отложило завинаги надеждите на едно поколение за "по-късно".