Кино: "Момиче"

Илюстрация Увеличаване Смаляване

Оценка: 4 от 5 Още от същото: "Момичето от Дания"

Вик за разбиране и приемане, в който човешката трансформация е важна колкото и половата. Girl на белгиеца Лукас Донт (28) взе "Златна камера" за дебют на миналия Кан, беше номиниран за чуждестранен "Златен глобус". По действителната лична история на Nora Monsecour, бивша класическа балерина, сега една от звездите на модерния балет в Германия. Нейните разговори с Донт стават основа на сценария. Двамата заедно избират централната изпълнителка, намират я в лицето на Виктор Полстер, танцьор от Кралското балетно училище в Антверп. Виктор е Лара, камерата я обича, нейната киногеничност изнася филма.

Лара няма проблем с приемането на момичешката си същност – живее с разбиращ и подкрепящ баща, шофьор на такси, и по-малък брат, който си играе с нея като с кака. Учителите и съучениците й са наясно с миналото й. За разлика от други филми с транс сюжети конфликтът в "Момиче" не е със средата, а вътрешен. С нетърпението на младостта Лара бърза да излезе от пашкула на ограничаващото я тяло. Наказва го с глад и болезнени бандажи, то си отмъщава с болка и кървави палци. Лекарите също са на нейна страна, следят предписаната хормонална терапия, но искат търпение до трансформиращата операция. Какво търпение, когато си на 15.

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

Филмът е в стила на натуралистичното наблюдение на братя Дарден, камерата е от ръка и неотлъчно с Лара. Подходът е с нежност, кадрите излъчват светлина и съпричастие. Лара е с плаха усмивка и сведени очи, но и с решимост за промяна. Към тялото, в което ще бъде себе си като човек и идеалната балерина като професия. Преображението е през болка, в случая драматичен и шокиращ жест. Той е едновременно реален и драстична метафора на стремежа за сливане с истинската идентичност. През граници, предразсъдъци и табута.