// 
Light / Ревю
Нова книга: "Назови ме с твоето име" от Андре Асиман
Асиман е чувствителен писател, който повежда читателите към болезнени места и теми, но по спокоен и недраматичен начин
LinkedIn
Twitter
Email
Илюстрация |
| Издателство: "Блек Фламинго пъблишинг" Цена: 18 лв. |
В този момент му хрумва идеята, че ще опише влюбването между двама мъже. Единият е все още юноша – седемнадесетгодишният Елио, а другият е младият докторант Оливър, на 24 години. Двамата изживяват най-красивите, запомнящи се и нежни моменти от живота си по време на едно лято в Северна Италия. През 2017 г. книгата на Асиман беше екранизирана от режисьора Лука Гуаданино и съвсем заслужено спечели "Оскар" за най-добър адаптиран сценарий, заслугата е на Джеймс Айвъри.
Абонирайте се за Капитал
Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми
Това е един от редките случаи, когато и двете произведения са толкова добри, че с чисто сърце може да изчетете книгата, да изгледате филма, после да изслушате и аудиокнигата (прочетена от актьора, който играе Оливър – Арми Хамър) и всеки път да се чувствате по-обогатени, заинтригувани и да откривате елементи, които преди са ви убегнали. Андре Асиман е чувствителен писател, умел разказвач, който повежда читателите си често към болезнени места и теми, но по спокоен и недраматичен начин. Една от най-силните му творби е есето Are You Listening?, в което от своята перспектива на дете разказва за глухата си майка, която често е била обект на подигравки по улиците на Александрия просто защото не чува. В книгата си Out of Egypt Асиман разказва за детството си – цветният свят на евреин в Египет, откъдето семейството му е изгонено през 1965 г. заедно с всички евреи по това време. Заживяват в Италия и накрая емигрират в САЩ. Днес Асиман е американски писател, който пише на английски, за майчин език смята италиански и френски, но владее и арабски и иврит.
В "Назови ме с твоето име" той успява да покаже как толкова сложни идентичности, различни култури и езици могат да съжителстват заедно в един човек, в едно семейство или една малка общност.
Бащата на Елио в романа е университетски преподавател. Той и съпругата му са ерудити, които са предали любовта към книгите и на сина си. Самият Елио изпъква с обща култура и познания, далеч надскачащи тези на средностатистическия тийнейджър. Връзката, която изграждат с Оливър, е емоционална и интелектуална, всичко това на фона на красивия италиански пейзаж. Под звуците на музиката, която свири Елио, и цикадите по дърветата книгата е и обяснение в любов към литературата, музиката, езиците, високите достижения на най-великите умове.
Но романът е преди всичко нежна любовна история, в която почти никъде не се появява думата "любов" освен в разкошната трета част "Синдромът на Сан Клементе". И като че ли фактът, че тази любовна история е между момче и млад мъж, остава на заден план. Дори за родителите на Елио, изглежда, това няма голямо значение – споделяйки с баща си какво изпитва към техния летен гост, синът получава спокойна, мъдра реакция. Баща му го насърчава да изследва чувствата си. Мнозина читатели по цял свят споделят, че монологът на бащата им е послужил като едно човечно ръководство как да реагират, когато техни близки разкрият, че имат различна сексуална ориентация.
Сложните натрупвания в книгата и постоянни препратки към литературни, музикални и художествени произведения, както и тънкият хумор и играта на думи са голямо предизвикателство към преводача. Ростислав Пламенов се е справил добре. Книгата излезе за пръв път на български език в края на юни от издателство "Блек Фламинго пъблишинг".
Капитал #30
Текстът е част от седмичния Капитал. В новия брой ще прочетете още:
- Скъпото назначение на Жаклен Коен
- Кметският пъзел в Пловдив
- Мачът за "Петрол"
Facebook
Зарче
19 окт 2019, 1402 прочитания
19 окт 2019, 1231 прочитания
20 окт 2019, 164 прочитания
20 окт 2019, 104 прочитания
20 окт 2019, 67 прочитания
