С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Ревю

4 16 авг 2019, 9:12, 5246 прочитания

Кино: "Имало едно време в... Холивуд"

Тарантино с филмово густо за носталгията и нихилизма

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Оценка: 5 от 5
Още от същото: "Гадни копилета"
Киното има право да променя голямата история - защото киното, това са материализираните ни юношески фантазии. Тарантино го прави за втори път след "Гадни копилета" (2009), сега (Once Upon a Time in Hollywood) с повече лично отношение. Писал е текста пет години като роман, преди да го събере в сценарий. Пълната режисьорска версия, която все някога ще видим, била над четири часа. Филмът е за това, как новото заменя (или в случая убива) старото, без задължително да е по-добро.

Във времето на стрийминга и CGI персонажите Тарантино е динозавър. Още снима на лента. Държи на словото, което оформя характерите и им влива живот. Вярва в киното като културен артефакт със своя митология, достойна за цитиране. Поп опаковката е за достъпност и смилаемост. Тук тя е в сочните детайли на епохата – от парчетата в саундтрака и колите (същият бял кадилак от "Глутница кучета", собственост на Майкъл Мадсън) до опаковките на консервите. Годината е 1969, преломна за Холивуд, Америка и света. Героите си отиват, с тях невинността и идеализмът, идват антигероите. Рик и Клиф са Буч и Сънданс, но не в жанра, а в живота. Ди Каприо и Пит са с магнитуда и пасването на Нюман и Редфорд. В идеята за адаптацията (или отказа от нея) Тарантино включва и себе си, не само харизматичните си герои.




Рик на Ди Каприо е звезда от тв сериал (като "Търси се жив или мъртъв" със Стив Маккуин, 1958 - 1963), но вече го търсят само за злодей. Съмнява се дали е актьор, пие и заеква при вълнение. Клиф е постоянният му дубльор, шофьор и единствен приятел. Следваме ги през три дни от живота им в онази 1969. Явява се хитър продуцент, схванал момента (Ал Пачино), предлага на Рик роли в няколко "спагети" уестърна в Рим, за да спаси кариерата си. Новите съседи на Рик се казват Полански и Шарън Тейт (Марго Роби, светлият лъч във филма). Клиф качва на стоп сексапилна малка хипарка, тя го води в странна комуна, където всички говорят за някакъв Чарли.
Новият филм на Тарантино е най-малко жанровият му. С по-малко действие и повече съзерцание и атмосфера. С време за шляене зад кулисите на оня митичен Холивуд, захранил и опусите на Серджо Леоне, и собствените "вариации по тема" на Куентин. Носталгията (мярва се дори истинската статуетка – реквизит от "Малтийският сокол") е противопоставена на нихилизма на нахлуващото ново време - с цигарите, топени в LSD, за 50 цента, с рушенето на авторитетите и безпричинното насилие.

Какъв е отговорът на мечтателите с юношеска закваска, живеещи в свой филмов свят, с които се идентифицира Тарантино? Той е взет от приказките, както подсказва и заглавието – да победим злото в живота с филмови средства. Да изгорим Хитлер и Третия райх в запалената от прожекциониста на киното нитратна лента, както беше в "Гадни копилета". Тук Рик пази една действаща огнехвъргачка от стар свой военен филм, която ще потрябва. Клиф има юмруците (влезли в действие срещу самия Брус Лий в бравурна сцена) и непукизма си. Преди да дойде неизбежното, ще сме видели Леонардо ди Каприо във висше актьорско саморазголване, подсказващо, че самото актьорство е един ежедневен уестърн, в който следващият изстрел може да бъде забравата. Но това, което ше сънуваме, е грейналата Шарън Тейт пред собствения прощален афиш. Звучи California Dreamin', но като блус.

Капитал #33

Текстът е част от новия брой на "Капитал". В него ще видите още:

  • Защо тол системата закъсня с година
  • Пазарът на спортни карти у нас расте
  • Българската база на Антарктида ще има нова сграда

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Кино: "Далеч от брега" Кино: "Далеч от брега"

Обикновеният човек срещу статуквото в новия филм на Костадин Бонев

20 сеп 2019, 1157 прочитания

Кино: "То: Част втора" Кино: "То: Част втора"

Сумата от всичките ни страхове по Стивън Кинг

13 сеп 2019, 1948 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Ревю" Затваряне
Кино: "Момчета за пример"

Лошият вкус като гег и "възпитание" за живота

Тайната държавна сграда

Холдингът на икономическото министерство ДКК е купил право на строеж в свързаното дружество "София тех парк" срещу 22 млн. лв.

Печели ли се от имоти на борсата

Дружествата със специална инвестиционна цел са алтернатива на директната инвестиция, а и изискват по-малки суми

Рециклиране за напреднали

Ъпсайклингът е креативност, съчетана с грижа за природата

Кой кара джипа

Скандалите от последните дни показаха, че Бойко Борисов често е само лице на истинската коалиция, която държи властта

20 въпроса: Магдалена Малеева

Със същия устрем, ентусиазъм и дисциплина, с които печели титли в тениса, Малеева развива и всички проекти, с които се захваща

Да откриеш звука на дървото

Потомственият лютиер Апостол Калоферов навършва 75 години