Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
Още от същото: "Гадни копилета"
Киното има право да променя голямата история - защото киното, това са материализираните ни юношески фантазии. Тарантино го прави за втори път след "Гадни копилета" (2009), сега (Once Upon a Time in Hollywood) с повече лично отношение. Писал е текста пет години като роман, преди да го събере в сценарий. Пълната режисьорска версия, която все някога ще видим, била над четири часа. Филмът е за това, как новото заменя (или в случая убива) старото, без задължително да е по-добро.
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици * Към офертата
* Aбонамент за Капитал - 2 лв./седмица през първите 12 седмици, а след това - 7.25 лв./седмица. Абонаментът Ви ще бъде подновяван автоматично и таксуван на месечна база. Може да прекратите по всяко време. Само за нови абонати, физически лица.
4 коментара
Оценка 5 от 5? Не си спомням това да се е случвало. Непременно ще трябва да гледам филма, още повече, че Тарантино ми е любим режисьор.
До коментар [#1] от "evpetra":
Да, филмът е много добре направен; далеч по-добре от прохождащите го два филма, когато си помислих, че Тарантино се е изчерпал. Но явно любовта и страстта му към киното са му помогнали да направи един наистина впечатляващ филм, който ме остави доста развълнувана. Но за да се оцени филмът, трябва да се притежава подобна на Тарантиновата любов към киното и познания за Холивуд и събитията, засегнати във филма. Защото нищо не е случайно в него, дори репликата, че героят на Ди Каприо бил напълнял 8 кг в Италия не беше случайна, а намига към Клинт Истууд.
предхождащите два филма
Бих искала да науча мнението и реакцията на Полански!
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.