С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Ревю

4 16 авг 2019, 9:12, 5213 прочитания

Кино: "Имало едно време в... Холивуд"

Тарантино с филмово густо за носталгията и нихилизма

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Оценка: 5 от 5
Още от същото: "Гадни копилета"
Киното има право да променя голямата история - защото киното, това са материализираните ни юношески фантазии. Тарантино го прави за втори път след "Гадни копилета" (2009), сега (Once Upon a Time in Hollywood) с повече лично отношение. Писал е текста пет години като роман, преди да го събере в сценарий. Пълната режисьорска версия, която все някога ще видим, била над четири часа. Филмът е за това, как новото заменя (или в случая убива) старото, без задължително да е по-добро.

Във времето на стрийминга и CGI персонажите Тарантино е динозавър. Още снима на лента. Държи на словото, което оформя характерите и им влива живот. Вярва в киното като културен артефакт със своя митология, достойна за цитиране. Поп опаковката е за достъпност и смилаемост. Тук тя е в сочните детайли на епохата – от парчетата в саундтрака и колите (същият бял кадилак от "Глутница кучета", собственост на Майкъл Мадсън) до опаковките на консервите. Годината е 1969, преломна за Холивуд, Америка и света. Героите си отиват, с тях невинността и идеализмът, идват антигероите. Рик и Клиф са Буч и Сънданс, но не в жанра, а в живота. Ди Каприо и Пит са с магнитуда и пасването на Нюман и Редфорд. В идеята за адаптацията (или отказа от нея) Тарантино включва и себе си, не само харизматичните си герои.




Рик на Ди Каприо е звезда от тв сериал (като "Търси се жив или мъртъв" със Стив Маккуин, 1958 - 1963), но вече го търсят само за злодей. Съмнява се дали е актьор, пие и заеква при вълнение. Клиф е постоянният му дубльор, шофьор и единствен приятел. Следваме ги през три дни от живота им в онази 1969. Явява се хитър продуцент, схванал момента (Ал Пачино), предлага на Рик роли в няколко "спагети" уестърна в Рим, за да спаси кариерата си. Новите съседи на Рик се казват Полански и Шарън Тейт (Марго Роби, светлият лъч във филма). Клиф качва на стоп сексапилна малка хипарка, тя го води в странна комуна, където всички говорят за някакъв Чарли.
Новият филм на Тарантино е най-малко жанровият му. С по-малко действие и повече съзерцание и атмосфера. С време за шляене зад кулисите на оня митичен Холивуд, захранил и опусите на Серджо Леоне, и собствените "вариации по тема" на Куентин. Носталгията (мярва се дори истинската статуетка – реквизит от "Малтийският сокол") е противопоставена на нихилизма на нахлуващото ново време - с цигарите, топени в LSD, за 50 цента, с рушенето на авторитетите и безпричинното насилие.

Какъв е отговорът на мечтателите с юношеска закваска, живеещи в свой филмов свят, с които се идентифицира Тарантино? Той е взет от приказките, както подсказва и заглавието – да победим злото в живота с филмови средства. Да изгорим Хитлер и Третия райх в запалената от прожекциониста на киното нитратна лента, както беше в "Гадни копилета". Тук Рик пази една действаща огнехвъргачка от стар свой военен филм, която ще потрябва. Клиф има юмруците (влезли в действие срещу самия Брус Лий в бравурна сцена) и непукизма си. Преди да дойде неизбежното, ще сме видели Леонардо ди Каприо във висше актьорско саморазголване, подсказващо, че самото актьорство е един ежедневен уестърн, в който следващият изстрел може да бъде забравата. Но това, което ше сънуваме, е грейналата Шарън Тейт пред собствения прощален афиш. Звучи California Dreamin', но като блус.

Капитал #33

Текстът е част от новия брой на "Капитал". В него ще видите още:

  • Защо тол системата закъсня с година
  • Пазарът на спортни карти у нас расте
  • Българската база на Антарктида ще има нова сграда

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Кино: "Далеч от брега" Кино: "Далеч от брега"

Обикновеният човек срещу статуквото в новия филм на Костадин Бонев

20 сеп 2019, 915 прочитания

Кино: "То: Част втора" Кино: "То: Част втора"

Сумата от всичките ни страхове по Стивън Кинг

13 сеп 2019, 1889 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Ревю" Затваряне
Кино: "Момчета за пример"

Лошият вкус като гег и "възпитание" за живота

Нови схеми, нови измамници

КФН публикува нов списък със сайтове, които предлагат сделки с ценни книжа и валути, без да имат лиценз

Замлъкването на "Хоризонт"

Скандалът с опита за отстраняване на журналистката Силвия Великова оголи истината за медийната ситуация в България

Тайният живот на "затворените" сметища

Градските депа за боклуци, които на документи са закрити, се ползват незаконно, което освен до пожари може да доведе до санкции от ЕС

Кой кара джипа

Скандалите от последните дни показаха, че Бойко Борисов често е само лице на истинската коалиция, която държи властта

Форма, идея и протест

Андрей Врабчев предизвиква отношението ни към настоящето и миналото с проектите си в публичното пространство

Кино: "Далеч от брега"

Обикновеният човек срещу статуквото в новия филм на Костадин Бонев