Кино: "Имало едно време в... Холивуд"
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Кино: "Имало едно време в... Холивуд"

Кино: "Имало едно време в... Холивуд"

Тарантино с филмово густо за носталгията и нихилизма

Янко Терзиев
8306 прочитания

Оценка: 5 от 5

Още от същото: "Гадни копилета"

Киното има право да променя голямата история - защото киното, това са материализираните ни юношески фантазии. Тарантино го прави за втори път след "Гадни копилета" (2009), сега (Once Upon a Time in Hollywood) с повече лично отношение. Писал е текста пет години като роман, преди да го събере в сценарий. Пълната режисьорска версия, която все някога ще видим, била над четири часа. Филмът е за това, как новото заменя (или в случая убива) старото, без задължително да е по-добро.

Във времето на стрийминга и CGI персонажите Тарантино е динозавър. Още снима на лента. Държи на словото, което оформя характерите и им влива живот. Вярва в киното като културен артефакт със своя митология, достойна за цитиране. Поп опаковката е за достъпност и смилаемост. Тук тя е в сочните детайли на епохата – от парчетата в саундтрака и колите (същият бял кадилак от "Глутница кучета", собственост на Майкъл Мадсън) до опаковките на консервите. Годината е 1969, преломна за Холивуд, Америка и света. Героите си отиват, с тях невинността и идеализмът, идват антигероите. Рик и Клиф са Буч и Сънданс, но не в жанра, а в живота. Ди Каприо и Пит са с магнитуда и пасването на Нюман и Редфорд. В идеята за адаптацията (или отказа от нея) Тарантино включва и себе си, не само харизматичните си герои.

Рик на Ди Каприо е звезда от тв сериал (като "Търси се жив или мъртъв" със Стив Маккуин, 1958 - 1963), но вече го търсят само за злодей. Съмнява се дали е актьор, пие и заеква при вълнение. Клиф е постоянният му дубльор, шофьор и единствен приятел. Следваме ги през три дни от живота им в онази 1969. Явява се хитър продуцент, схванал момента (Ал Пачино), предлага на Рик роли в няколко "спагети" уестърна в Рим, за да спаси кариерата си. Новите съседи на Рик се казват Полански и Шарън Тейт (Марго Роби, светлият лъч във филма). Клиф качва на стоп сексапилна малка хипарка, тя го води в странна комуна, където всички говорят за някакъв Чарли.

Новият филм на Тарантино е най-малко жанровият му. С по-малко действие и повече съзерцание и атмосфера. С време за шляене зад кулисите на оня митичен Холивуд, захранил и опусите на Серджо Леоне, и собствените "вариации по тема" на Куентин. Носталгията (мярва се дори истинската статуетка – реквизит от "Малтийският сокол") е противопоставена на нихилизма на нахлуващото ново време - с цигарите, топени в LSD, за 50 цента, с рушенето на авторитетите и безпричинното насилие.

Какъв е отговорът на мечтателите с юношеска закваска, живеещи в свой филмов свят, с които се идентифицира Тарантино? Той е взет от приказките, както подсказва и заглавието – да победим злото в живота с филмови средства. Да изгорим Хитлер и Третия райх в запалената от прожекциониста на киното нитратна лента, както беше в "Гадни копилета". Тук Рик пази една действаща огнехвъргачка от стар свой военен филм, която ще потрябва. Клиф има юмруците (влезли в действие срещу самия Брус Лий в бравурна сцена) и непукизма си. Преди да дойде неизбежното, ще сме видели Леонардо ди Каприо във висше актьорско саморазголване, подсказващо, че самото актьорство е един ежедневен уестърн, в който следващият изстрел може да бъде забравата. Но това, което ше сънуваме, е грейналата Шарън Тейт пред собствения прощален афиш. Звучи California Dreamin', но като блус.

Оценка: 5 от 5

Още от същото: "Гадни копилета"

Киното има право да променя голямата история - защото киното, това са материализираните ни юношески фантазии. Тарантино го прави за втори път след "Гадни копилета" (2009), сега (Once Upon a Time in Hollywood) с повече лично отношение. Писал е текста пет години като роман, преди да го събере в сценарий. Пълната режисьорска версия, която все някога ще видим, била над четири часа. Филмът е за това, как новото заменя (или в случая убива) старото, без задължително да е по-добро.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    evpetra avatar :-|
    evpetra

    Оценка 5 от 5? Не си спомням това да се е случвало. Непременно ще трябва да гледам филма, още повече, че Тарантино ми е любим режисьор.

  • 2
    princess_x avatar :-|
    princess_x

    До коментар [#1] от "evpetra":

    Да, филмът е много добре направен; далеч по-добре от прохождащите го два филма, когато си помислих, че Тарантино се е изчерпал. Но явно любовта и страстта му към киното са му помогнали да направи един наистина впечатляващ филм, който ме остави доста развълнувана. Но за да се оцени филмът, трябва да се притежава подобна на Тарантиновата любов към киното и познания за Холивуд и събитията, засегнати във филма. Защото нищо не е случайно в него, дори репликата, че героят на Ди Каприо бил напълнял 8 кг в Италия не беше случайна, а намига към Клинт Истууд.

  • 3
    princess_x avatar :-|
    princess_x

    предхождащите два филма

  • 4
    princess_x avatar :-|
    princess_x

    Бих искала да науча мнението и реакцията на Полански!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Кино: "Бащата"

Кино: "Бащата"

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK