Кино: "Далеч от брега"

Илюстрация Цветана Манева в кадър от филма Увеличаване Цветана Манева в кадър от филма Смаляване

Оценка: 3½ от 5 Още от същото: "Дом за нежни души"

Спрялото време е мотив във филмите на Бонев – и документалните ("Европолис, градът на Делтата"), и игралните ("Потъването на Созопол"). Времето в "Далеч от брега" е соцът (т.е. лъжата и страхът) като състояние на духа. Конкретните му знаци – песните по радиото, жигулитата, вефовете в кухните – бележат средата на 70-те и десетилетие напред преди отварянето на пролуките.

Театърът в малък провинциален град (снимано е в Ямбол), хората са сенки в мъглата (прекрасна работа на операторите Занков и Руевски). Директорът му е силна жена (Жорета Николова), наясно с игрите на властта. Репертоарът се прави в Окръжния комитет на партията, воден от просветен феодал. "Ти си мой!", казва той на завърналия се от София талантлив режисьор (Пенко Господинов), низвергнат след донос.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Бонев стъпва върху алегоричния и репресиран роман на Евгений Кузманов "Чайки далеч от брега" (1983), в който България е призрачен кораб, загубил посоката си. Води го в кръг най-посредственият член на екипажа, Тапата (Стефан Вълдобрев), с чертите на дългогодишния диктатор. Това е и сюжетът на пиесата, която режисьорът е дошъл да поставя, преодолявайки недоверието на доскорошните си приятели (Марий Росен) или любовници (Йоана Буковска, Луиза Григорова).

Илюстрация Стефан Вълдобрев Увеличаване Стефан Вълдобрев Смаляване

Илюстрация Пенко Господинов Увеличаване Пенко Господинов Смаляване

Филмът е силен с физическото усещане за онова време ("ежедневният ужас" по Константин Павлов), има и извисяващи актьорски моменти (Цветана Манева като видялата всичко аристократична актриса). Грапавините са в напасването на условност и реалност, в преходите от декор в натура. Допуснати са директни метафори. Носителят на идеята (Господинов) преминава през филма в едно емоционално състояние. Но плюсовете са повече. Най-вече в извода, че сме толкова свободни, колкото сами си разрешим.