С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Ревю

20 сеп 2019, 8:15, 2159 прочитания

Кино: "Далеч от брега"

Обикновеният човек срещу статуквото в новия филм на Костадин Бонев

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Оценка: 3½ от 5
Още от същото: "Дом за нежни души"
Спрялото време е мотив във филмите на Бонев – и документалните ("Европолис, градът на Делтата"), и игралните ("Потъването на Созопол"). Времето в "Далеч от брега" е соцът (т.е. лъжата и страхът) като състояние на духа. Конкретните му знаци – песните по радиото, жигулитата, вефовете в кухните – бележат средата на 70-те и десетилетие напред преди отварянето на пролуките.

Театърът в малък провинциален град (снимано е в Ямбол), хората са сенки в мъглата (прекрасна работа на операторите Занков и Руевски). Директорът му е силна жена (Жорета Николова), наясно с игрите на властта. Репертоарът се прави в Окръжния комитет на партията, воден от просветен феодал. "Ти си мой!", казва той на завърналия се от София талантлив режисьор (Пенко Господинов), низвергнат след донос.


Бонев стъпва върху алегоричния и репресиран роман на Евгений Кузманов "Чайки далеч от брега" (1983), в който България е призрачен кораб, загубил посоката си. Води го в кръг най-посредственият член на екипажа, Тапата (Стефан Вълдобрев), с чертите на дългогодишния диктатор. Това е и сюжетът на пиесата, която режисьорът е дошъл да поставя, преодолявайки недоверието на доскорошните си приятели (Марий Росен) или любовници (Йоана Буковска, Луиза Григорова).

Илюстрация


Илюстрация



Филмът е силен с физическото усещане за онова време ("ежедневният ужас" по Константин Павлов), има и извисяващи актьорски моменти (Цветана Манева като видялата всичко аристократична актриса). Грапавините са в напасването на условност и реалност, в преходите от декор в натура. Допуснати са директни метафори. Носителят на идеята (Господинов) преминава през филма в едно емоционално състояние. Но плюсовете са повече. Най-вече в извода, че сме толкова свободни, колкото сами си разрешим.

Капитал #38

Текстът е част от брой #38 на седмичния "Капитал" (20-26 септември). В броя ще прочетете още:

- Кой управлява България

- Как Русия влиза по втория начин в "Турски поток"

- Тайната държавна сграда

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Кино: "Писма от Антарктида" Кино: "Писма от Антарктида"

Модерна мелодрама за лъжата от любов

11 окт 2019, 2234 прочитания

Кино: "Жокера" 1 Кино: "Жокера"

Хоакин Финикс обръща представите за комиксов филм

4 окт 2019, 5741 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Ревю" Затваряне
Кино: "Към звездите"

Грандиозна одисея в мрака на човешкия космос

Ново време за "Славянска беседа"

Двама френски предприемачи са купили 2 хил кв. м за близо 3 млн. евро, за да направят офиси и споделено простраство

Арабският пробив на IPS

Българската семейна компания "Интернешънъл пауър съплай" завърши ключов проект за Saudi Aramco

Предизборният "Route 66" на арх. Игнатов

Според кандидата на "Демократична България" електронното управление на София ще реши два ключови проблема - с бюрокрацията и с корупцията

Кеч с корупцията

За близо две години съществуване антикорупционната комисия не само не постигна резултати, но и създаде корупция

Другари срещу "хулигани"

Изложба изследва хомосексуалността в България по време на комунизма