С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Ревю

20 сеп 2019, 8:15, 2856 прочитания

Кино: "Далеч от брега"

Обикновеният човек срещу статуквото в новия филм на Костадин Бонев

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Оценка: 3½ от 5
Още от същото: "Дом за нежни души"
Спрялото време е мотив във филмите на Бонев – и документалните ("Европолис, градът на Делтата"), и игралните ("Потъването на Созопол"). Времето в "Далеч от брега" е соцът (т.е. лъжата и страхът) като състояние на духа. Конкретните му знаци – песните по радиото, жигулитата, вефовете в кухните – бележат средата на 70-те и десетилетие напред преди отварянето на пролуките.

Театърът в малък провинциален град (снимано е в Ямбол), хората са сенки в мъглата (прекрасна работа на операторите Занков и Руевски). Директорът му е силна жена (Жорета Николова), наясно с игрите на властта. Репертоарът се прави в Окръжния комитет на партията, воден от просветен феодал. "Ти си мой!", казва той на завърналия се от София талантлив режисьор (Пенко Господинов), низвергнат след донос.


Бонев стъпва върху алегоричния и репресиран роман на Евгений Кузманов "Чайки далеч от брега" (1983), в който България е призрачен кораб, загубил посоката си. Води го в кръг най-посредственият член на екипажа, Тапата (Стефан Вълдобрев), с чертите на дългогодишния диктатор. Това е и сюжетът на пиесата, която режисьорът е дошъл да поставя, преодолявайки недоверието на доскорошните си приятели (Марий Росен) или любовници (Йоана Буковска, Луиза Григорова).

Илюстрация


Илюстрация



Филмът е силен с физическото усещане за онова време ("ежедневният ужас" по Константин Павлов), има и извисяващи актьорски моменти (Цветана Манева като видялата всичко аристократична актриса). Грапавините са в напасването на условност и реалност, в преходите от декор в натура. Допуснати са директни метафори. Носителят на идеята (Господинов) преминава през филма в едно емоционално състояние. Но плюсовете са повече. Най-вече в извода, че сме толкова свободни, колкото сами си разрешим.

Капитал #38

Текстът е част от брой #38 на седмичния "Капитал" (20-26 септември). В броя ще прочетете още:

- Кой управлява България

- Как Русия влиза по втория начин в "Турски поток"

- Тайната държавна сграда

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Кино: "Бомба със закъснител" 1 Кино: "Бомба със закъснител"

Сексизъм, мълчание и опълчване във Fox News

17 яну 2020, 1275 прочитания

Кино: "Доза щастие" Кино: "Доза щастие"

Качествен дебют по трудна тема

22 ное 2019, 8376 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Ревю" Затваряне
Кино: "Към звездите"

Грандиозна одисея в мрака на човешкия космос

Още от Капитал
По Scala-та на добрия вкус

Как домашните рецепти за сладки и соленки на Калина Иванова се превърнаха в продукти за масовия пазар

В търсене на новия FAANG

Технологичните гиганти ще останат доминантен фактор на пазарите, но наред с тях в потенциални кандидати за фаворити на инвесторите могат да се превърнат и редица зелени компании

Скритите мащаби на водната криза

Водният режим в Перник е най-строгият от години насам, но това далеч не е единственото място, където има подобен проблем

Либийската авантюра на Ердоган

Турският президент вдигна залозите в хибридната война за контрола над бившата северноафриканска джамахирия* на Муамар Кадафи

Кино: "Бомба със закъснител"

Сексизъм, мълчание и опълчване във Fox News

20 въпроса: арх. Анета Василева

Част от платформата за архитектурна критика и публицистика WhАТА

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10