С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
  • K:Reader - изданията

// Light / Ревю

20 сеп 2019, 8:15, 2169 прочитания

Кино: "Далеч от брега"

Обикновеният човек срещу статуквото в новия филм на Костадин Бонев

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Оценка: 3½ от 5
Още от същото: "Дом за нежни души"
Спрялото време е мотив във филмите на Бонев – и документалните ("Европолис, градът на Делтата"), и игралните ("Потъването на Созопол"). Времето в "Далеч от брега" е соцът (т.е. лъжата и страхът) като състояние на духа. Конкретните му знаци – песните по радиото, жигулитата, вефовете в кухните – бележат средата на 70-те и десетилетие напред преди отварянето на пролуките.

Театърът в малък провинциален град (снимано е в Ямбол), хората са сенки в мъглата (прекрасна работа на операторите Занков и Руевски). Директорът му е силна жена (Жорета Николова), наясно с игрите на властта. Репертоарът се прави в Окръжния комитет на партията, воден от просветен феодал. "Ти си мой!", казва той на завърналия се от София талантлив режисьор (Пенко Господинов), низвергнат след донос.


Бонев стъпва върху алегоричния и репресиран роман на Евгений Кузманов "Чайки далеч от брега" (1983), в който България е призрачен кораб, загубил посоката си. Води го в кръг най-посредственият член на екипажа, Тапата (Стефан Вълдобрев), с чертите на дългогодишния диктатор. Това е и сюжетът на пиесата, която режисьорът е дошъл да поставя, преодолявайки недоверието на доскорошните си приятели (Марий Росен) или любовници (Йоана Буковска, Луиза Григорова).

Илюстрация


Илюстрация



Филмът е силен с физическото усещане за онова време ("ежедневният ужас" по Константин Павлов), има и извисяващи актьорски моменти (Цветана Манева като видялата всичко аристократична актриса). Грапавините са в напасването на условност и реалност, в преходите от декор в натура. Допуснати са директни метафори. Носителят на идеята (Господинов) преминава през филма в едно емоционално състояние. Но плюсовете са повече. Най-вече в извода, че сме толкова свободни, колкото сами си разрешим.

Капитал #38

Текстът е част от брой #38 на седмичния "Капитал" (20-26 септември). В броя ще прочетете още:

- Кой управлява България

- Как Русия влиза по втория начин в "Турски поток"

- Тайната държавна сграда

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Кино: "Писма от Антарктида" Кино: "Писма от Антарктида"

Модерна мелодрама за лъжата от любов

11 окт 2019, 2540 прочитания

Кино: "Жокера" 1 Кино: "Жокера"

Хоакин Финикс обръща представите за комиксов филм

4 окт 2019, 5881 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Ревю" Затваряне
Кино: "Към звездите"

Грандиозна одисея в мрака на човешкия космос

Сметка за основни операции - струва ли си

Всеки, който ползва рядко банкови услуги, може да се възползва от опцията, но и не само той

Фандъкова, когато не е кмет

Желанието на настоящата кметица е да се еманципира от ГЕРБ и да спечели на своя страна "умните и красивите"

София: този път има интрига

За пръв път от над 10 години в София се води истинска политическа кампания. "Капитал" прекара по един ден с четиримата основни кандидати, за да види отвътре как те се борят за гласовете на софиянци

Кеч с корупцията

За близо две години съществуване антикорупционната комисия не само не постигна резултати, но и създаде корупция

Изкуство на ръба

"Фриндж" в Единбург е най-големият фестивал на изкуствата в света

В Белград, на чисто

С изложбата The Cleaner Марина Абрамович показва творчеството си в родния Белград след 44-годишно отсъствие