Кино: "Далеч от брега"
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Кино: "Далеч от брега"

Пенко Господинов

Кино: "Далеч от брега"

Обикновеният човек срещу статуквото в новия филм на Костадин Бонев

Янко Терзиев
3820 прочитания

Пенко Господинов


Оценка: 3½ от 5

Още от същото: "Дом за нежни души"

Спрялото време е мотив във филмите на Бонев – и документалните ("Европолис, градът на Делтата"), и игралните ("Потъването на Созопол"). Времето в "Далеч от брега" е соцът (т.е. лъжата и страхът) като състояние на духа. Конкретните му знаци – песните по радиото, жигулитата, вефовете в кухните – бележат средата на 70-те и десетилетие напред преди отварянето на пролуките.

Театърът в малък провинциален град (снимано е в Ямбол), хората са сенки в мъглата (прекрасна работа на операторите Занков и Руевски). Директорът му е силна жена (Жорета Николова), наясно с игрите на властта. Репертоарът се прави в Окръжния комитет на партията, воден от просветен феодал. "Ти си мой!", казва той на завърналия се от София талантлив режисьор (Пенко Господинов), низвергнат след донос.

Бонев стъпва върху алегоричния и репресиран роман на Евгений Кузманов "Чайки далеч от брега" (1983), в който България е призрачен кораб, загубил посоката си. Води го в кръг най-посредственият член на екипажа, Тапата (Стефан Вълдобрев), с чертите на дългогодишния диктатор. Това е и сюжетът на пиесата, която режисьорът е дошъл да поставя, преодолявайки недоверието на доскорошните си приятели (Марий Росен) или любовници (Йоана Буковска, Луиза Григорова).

Стефан Вълдобрев
Пенко Господинов

Филмът е силен с физическото усещане за онова време ("ежедневният ужас" по Константин Павлов), има и извисяващи актьорски моменти (Цветана Манева като видялата всичко аристократична актриса). Грапавините са в напасването на условност и реалност, в преходите от декор в натура. Допуснати са директни метафори. Носителят на идеята (Господинов) преминава през филма в едно емоционално състояние. Но плюсовете са повече. Най-вече в извода, че сме толкова свободни, колкото сами си разрешим.

Цветана Манева в кадър от филма
Оценка: 3½ от 5

Още от същото: "Дом за нежни души"

Спрялото време е мотив във филмите на Бонев – и документалните ("Европолис, градът на Делтата"), и игралните ("Потъването на Созопол"). Времето в "Далеч от брега" е соцът (т.е. лъжата и страхът) като състояние на духа. Конкретните му знаци – песните по радиото, жигулитата, вефовете в кухните – бележат средата на 70-те и десетилетие напред преди отварянето на пролуките.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Кино: "Бащата"

Кино: "Бащата"

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK