Кино: "Към звездите"

Грандиозна одисея в мрака на човешкия космос

+ + + + от 5

Още от същото: "Гравитация"

Оригиналното заглавие Ad Astra е от известния израз на Сенека за "тръните и звездите". В центъра е стоик и самотник, астронавтът Рой (Брад Пит), отказал се от личен живот, за да е по-добър в професията. Там обаче летвата е непосилна – баща му (Томи Лий Джоунс) е галактическа легенда, командир на първата земна мисия до ръба на Слънчевата система.

Отвън астронавтът е непроницаем герой в редовните тестове пред робота психоаналитик. В главозамайваща начална сцена спасява еднолично "Международната космическа антена" в стратосферата, построена за връзка с извънземен разум. Но вътре носи собствените си "тръни" - пустотата, отворена от липсващия баща и самоналожената раздяла с обичащата съпруга (Лив Тайлър, почти без думи и с тъжни очи на Пенелопа). Чуваме мислите му в обяснителен вътрешен монолог, единственото спорно нещо във филма.

Действието е в близко бъдеще, "време на надежда и конфликти", според началното мото. Луната е отдавна колонизирана, Марс е трамплин към връзка с нови светове, специално към пръстените на Нептун, където за последен път е засечен корабът на бащата. Сега оттам периодично идват вълни антиматерия (такова е било горивото), застрашаващи живота на планетата. Рой се отправя на одисея към баща си, в спасяване на света и себе си. Съспенсът на космическия спектакъл върви заедно с намирането на собствения смисъл.

Режисьорът Джеймс Грей е визионер с независима жилка ("Малката Одеса", "Имигрантката"). Носи зърно от Кубрик и почит към Конрад и "Сърцето на мрака". Ангажирал е оператора на "Интерстелар" Хойте ван Хойтема да снима на филмова лента. За реализъм е включил документален материал от НАСА. Реалистични са и чувствата, без това да накърнява жанра и приключението. Личният "апокалипсис" на Рой (отново невъзможно добър Пит) става космическо зрелище, което се помни.

Още от Капитал

Кино: "Февруари"

Кино: "Февруари"