Още от същото: "Дъвка за балончета"
На отминалия фестивал "Златна роза" във Варна имаше чудесни артхаус ленти, които съответно и заслужено взеха наградите. Но "Писма от Антарктида" бе филмът, който смълча и трогна публиката. Киното ни е в подем, съобщенията за фестивални отличия са ежедневие. Добре е в еуфорията да не забравяме, че сълзата в окото на обикновения зрител с билет е също награда, понякога по-голяма.
Филмът на опитния режисьор Станислав Дончев ("Корпус за бързо реагиране") и доказаното сценарно трио Теодора Маркова, Георги Иванов, Невена Кертова ("Денят на бащата") не се срамува да е мелодрама. Предишният игрален опит на сценаристите "Дъвка за балончета" събра над 85 000 зрители, сега летвата е вдигната още. Сценарият е развиван по актуалните матрици на жанра в креативната европейска програма Scripteast. Където сред "съветниците" са примерно хора като Скот Александър, сценарист на "Ед Ууд" за Тим Бъртън и "Народът срещу Лари Флинт" за Милош Форман, с два оскара в биографията.
В капсулата на съвременно българско семейство сме. Случила се е скорошна трагедия, бащата го няма. Той е бил целия свят за 8-годишния син (непосредствен Симеон Ангелов). Майката (вярна Ирмена Чичикова), очен лекар с бъдеще, е сменила набързо Русе със София, бягайки от болезнените спомени. Малкият не знае истината, вярва, че баща му е с полярната експедиция в Антарктида, където няма телефони и интернет, връзката е само с мейли. Писма като малки приключенски приказки, включващи бой с тюлени и срещи с пингвини, които майката пише сама. Затваряйки детето в илюзорна реалност, уж за негово добро.
Но щастие през лъжа няма, казва деликатно филмът. През емоционална достоверност, не с претенции в стила. Вторият план работи за основната драма – Диана Димитрова е приятелката със свои проблеми, Мая Бабурска е загрижената и строга учителка, Иван Стаменов е истинският полярник, внасящ нова любов в уравнението. Снимките в Антарктида и ангажирането на професор Пимпирев подсилват усещането за автентичност.
Още от същото: "Дъвка за балончета"
На отминалия фестивал "Златна роза" във Варна имаше чудесни артхаус ленти, които съответно и заслужено взеха наградите. Но "Писма от Антарктида" бе филмът, който смълча и трогна публиката. Киното ни е в подем, съобщенията за фестивални отличия са ежедневие. Добре е в еуфорията да не забравяме, че сълзата в окото на обикновения зрител с билет е също награда, понякога по-голяма.
0 коментара