С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Ревю

1 15 ное 2019, 8:23, 4274 прочитания

Кино: "В кръг"

Социален гняв през директно кино в новия филм на Стефан Командарев

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Оценка: 4 от 5
Още от същото: "Посоки"

Дългата нощ на българския преход. Този път тя е точно датирана – 9 срещу 10 ноември 2019 година. Сегашното време е двойно подчертано. Един от героите става на 30, по радиа и телевизии говорят за падането на Берлинската стена и на комунистическата власт тук. Нощта е софийска, в нея будни и най-близо до живота са таксита, патрулки, линейки. За хората в тях е социалната трилогия на Стефан Командарев, започната с "Посоки", селектиран в Кан през 2017 г. От "дежурните по свят" положението се вижда с документална яснота. Самото положение е "щом може, нека е така", както пеят "Хиподил" във финалната песен.

"В кръг" е в същия стил и с оператора съавтор Веселин Христов зад една виртуозна камера – свидетел, всеки епизод е от по един дълъг кадър. Със същото основно ядро актьори – Зуека, Блатечки, Жамбонас, Денолюбов, Бърнев, Урумов, Геро. Те са на висотата на задачата, превръщат социалния разрез в човешка драма.


Сценарист заедно с Командарев е Симеон Венциславов от "Ага". Следим паралелно нощните срещи с живота на три патрулни двойки, монтажът на Нина Алтъпармакова градира вътрешното ни чувство и отношение. Редови полицаи, нито светци, нито безнадеждни грешници. Сами купуват обувките си, които се разпадат в първата кал, бутат патрулките, когато свърши лимитираният бензин. Срещат околните омраза, безразличие, разделение.

Диапазонът на филма е от абсурден комизъм (циганските "братя" Роки, Рамбо и Силвестър, които крадат букви в гробището; Геро готов да се запали заради Анастасия Ингилизова) до висок трагизъм (Павел Попандов като стария учител, останал без памет). Между тях една ненавременна и съвсем не на място любов (Жамбонас и Денолюбов). В общество без общност, хоризонт и памет, рискуващо миналото да се повтори.

Това не е кино за изтънчени естети, истините са хвърлени директно. Чувствата са оголени, диагнозата е вербализирана. Командарев действа като лекар по професия и сантименталист по душа. Вече спасението не "дебне отвсякъде", заровено е вътре в отделния човек. Сред остатъците от достойнство и отговорността каква България оставяме на децата си.

Капитал #46

Текстът е част от новия брой на седмичния Капитал (15 - 21 ноември). В броя ще прочетете още:

- Малките в голямата игра за София
- Прав ли е Макрон в апокалиптичните си оценки за НАТО и ЕС?
- Раждането на 5G в България

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Кино: "Ирландецът" 1 Кино: "Ирландецът"

Елегия за човека между доброто и злото

14 фев 2020, 2412 прочитания

Кино: "Джоджо Заека" 3 Кино: "Джоджо Заека"

Сатира със сърце за клишетата на омразата

7 фев 2020, 3018 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Ревю" Затваряне
Кино: "Доза щастие"

Качествен дебют по трудна тема

Още от Капитал
Андон Балтаков: Не искам да звуча като прогноза за облачно време

Генералният директор на БНР пред "Капитал"

За дизайнерите с любов

Българският стартъп Artery Team представя местни и международни дизайнерски марки в Etsy

(Не)възможната столица на културата

"Пловдив 2019" премина с повече скандали, отколкото културни новини, бе недофинансиран и неглижиран от властта

Вирусът, който смрази света

Епидемията от коронавирус за по-малко от месец запали Китай и уплаши целия свят с пандемия, която не е виждана от десетилетия. Рисковете са много, но и възможностите да бъдат избегнати още са живи и съвсем реални

Порто, Сиза и Елиасон

Музеят Serralves в Порто отбелязва своята 20-годишнина с изложби на архитекта Алваро Сиза и на артиста Олафур Елиасон

От Маракеш до Париж и обратно

Писателят и художник Махи Бинбин за живота между две култури и социалната си дейност в Мароко

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10