Кино: "В кръг"

Илюстрация Увеличаване Смаляване

Оценка: 4 от 5 Още от същото: "Посоки"

Дългата нощ на българския преход. Този път тя е точно датирана – 9 срещу 10 ноември 2019 година. Сегашното време е двойно подчертано. Един от героите става на 30, по радиа и телевизии говорят за падането на Берлинската стена и на комунистическата власт тук. Нощта е софийска, в нея будни и най-близо до живота са таксита, патрулки, линейки. За хората в тях е социалната трилогия на Стефан Командарев, започната с "Посоки", селектиран в Кан през 2017 г. От "дежурните по свят" положението се вижда с документална яснота. Самото положение е "щом може, нека е така", както пеят "Хиподил" във финалната песен.

"В кръг" е в същия стил и с оператора съавтор Веселин Христов зад една виртуозна камера – свидетел, всеки епизод е от по един дълъг кадър. Със същото основно ядро актьори – Зуека, Блатечки, Жамбонас, Денолюбов, Бърнев, Урумов, Геро. Те са на висотата на задачата, превръщат социалния разрез в човешка драма.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Сценарист заедно с Командарев е Симеон Венциславов от "Ага". Следим паралелно нощните срещи с живота на три патрулни двойки, монтажът на Нина Алтъпармакова градира вътрешното ни чувство и отношение. Редови полицаи, нито светци, нито безнадеждни грешници. Сами купуват обувките си, които се разпадат в първата кал, бутат патрулките, когато свърши лимитираният бензин. Срещат околните омраза, безразличие, разделение.

Диапазонът на филма е от абсурден комизъм (циганските "братя" Роки, Рамбо и Силвестър, които крадат букви в гробището; Геро готов да се запали заради Анастасия Ингилизова) до висок трагизъм (Павел Попандов като стария учител, останал без памет). Между тях една ненавременна и съвсем не на място любов (Жамбонас и Денолюбов). В общество без общност, хоризонт и памет, рискуващо миналото да се повтори.

Това не е кино за изтънчени естети, истините са хвърлени директно. Чувствата са оголени, диагнозата е вербализирана. Командарев действа като лекар по професия и сантименталист по душа. Вече спасението не "дебне отвсякъде", заровено е вътре в отделния човек. Сред остатъците от достойнство и отговорността каква България оставяме на децата си.