Кино: "18% сиво"
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Кино: "18% сиво"

Кино: "18% сиво"

През Европа към себе си със стил и чувство

Янко Терзиев
5149 прочитания

Оценка: 3½ от 5

Още от същото: "И после светлина"

Доброто е повече от спорното във втория филм на Виктор Чучков. Европейски артхаус с актуално послание и защитена модерна естетика. Копродукция (германско, белгийско и балканско участие) с гарантирано фестивално бъдеще. Силни и на място чуждестранни актьори, Рушен Видинлиев в най-зрялата си, сложна и защитена роля. Изображение с изведена функция на светлината (Ненад Бороевич) и оригинална симфонична музика (Виктор Чучков-баща, той и на соло пианото), които подкрепят и надграждат разказа. Но без енергията и щипката лудост от "Тилт".

"18 % сиво" е базиран свободно върху знаковия роман на Захари Карабашлиев, без фабулна и диаложна вярност. От книгата е изходният импулс на емигрантската любовна история. С Карабашлиев в сценарните надписи са Хилари Нориш (Hilary Norrish, досега script executive и редактор) и Доля Гавански (Стела във филма). Одисеята на художник-фотографа Зак (Видинлиев) към себе си, смисъла и новото начало е пренесена от Америка в Европа - от Лондон, през Белгия и Германия до Берлин. "Европа без граници" е видяна в мостовете на разбиране и близост с обикновения човек.

Филмът е за изправянето след провал, за отправната точка (онези 18 % сиво от фотографията), от която мерим "черното" и "бялото" в живота си. Разказът в сегашно време е по-силната част. Живите случки със Зак, получили плът през чудесните европейски актьори и един точен Самуел Финци. Врязаните спомени със Стела са повече банално сантиментални, стоят като арт импресия. Главното събитие с нея, което определя и цялото поведение на Зак, е преразказано, а не показано. Луфт в драмата, вероятно по бюджетни причини. Самата Гавански типажно е по-зряла и хладна от персонажа си въпреки професионалната игра. Иначе финалът е извисяващ - изкуството като магия в очите на дете, през простота и истина.

Оценка: 3½ от 5

Още от същото: "И после светлина"

Доброто е повече от спорното във втория филм на Виктор Чучков. Европейски артхаус с актуално послание и защитена модерна естетика. Копродукция (германско, белгийско и балканско участие) с гарантирано фестивално бъдеще. Силни и на място чуждестранни актьори, Рушен Видинлиев в най-зрялата си, сложна и защитена роля. Изображение с изведена функция на светлината (Ненад Бороевич) и оригинална симфонична музика (Виктор Чучков-баща, той и на соло пианото), които подкрепят и надграждат разказа. Но без енергията и щипката лудост от "Тилт".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    kpn37306121 avatar :-|
    kpn37306121

    За мен много добър български филм повече за любовта, отколкото за емигрантството.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK