Още от същото: "Добри момчета"
Деветият филм (The Irishman) на Скорсезе и Де Ниро е едновременно кулминация и равносметка. На собствените им кариери и на гангстерския поджанр, който стартираха със "Зли улици" (1973) и развиха с "Добри момчета" (1990) и "Казино" (1995). Скорсезе не митологизира сенчестите си герои, както беше в "Кръстникът". Те са обикновени хора в херметичния свят на мафията, с изкривени ценности заради безнаказаното насилие. И защото не са виждали нищо друго. В "Ирландецът" героят на Де Ниро проглежда за реалната житейска цена на тези дела, а самият филм надраства жанра си.
В основата е документалната книга на Чарлз Бранд (изд. "Сиела", пр. Богдан Русев), в която Франк "Ирландеца" Шийран изповядва престъпния си живот и тайната около края на синдикалния водач Джими Хофа (Ал Пачино). Шийран е свикнал да убива през войната в Италия, научил е и езика. На бензиностанция случайно среща мафиотския бос Ръсел Буфалино (Джо Пеши) и под крилото му с простодушна прямота и вярност е издигнат от поръчков убиец до довереник на самия Хофа. Когато двамата му "бащи в професията" се скарват, Ирландеца трябва да избира.
Филмът покрива време от 1949 до 2000 г. и героите са дигитално подмладени с парите на разпространителя Netflix. Великите актьори играят персонажите, а не себе си като млади, и трикът работи. За Скорсезе дигитализацията е само грим, под който са хората, на които вярва. Работи с непозната досега простота на формата. Самите убийства стават набързо, без любуване, като видени от случаен свидетел. Това, което е преди и след тях, е важното. Насилието се просмуква, въпросът за вината расте. Пеши е обратното на взривните си характери досега, зловещо благ. Пачино е пламъкът, а Де Ниро - острието, победено от естествения ход на времето. Любимата дъщеря (Анна Пакуин) изчезва за него в деня на изчезването на Хофа. Убивайки без замисляне, той е убивал по малко и чувствата, и съвестта, и човещината си.
Още от същото: "Добри момчета"
Деветият филм (The Irishman) на Скорсезе и Де Ниро е едновременно кулминация и равносметка. На собствените им кариери и на гангстерския поджанр, който стартираха със "Зли улици" (1973) и развиха с "Добри момчета" (1990) и "Казино" (1995). Скорсезе не митологизира сенчестите си герои, както беше в "Кръстникът". Те са обикновени хора в херметичния свят на мафията, с изкривени ценности заради безнаказаното насилие. И защото не са виждали нищо друго. В "Ирландецът" героят на Де Ниро проглежда за реалната житейска цена на тези дела, а самият филм надраства жанра си.
1 коментар
Този е ебаси скучния филм! 5 звезди.... За кое му дадохте точно?