Още от същото: "Ема"
Талантлив прочит на класическия роман на Луиза Мей Олкът от 1868 г., екранизиран периодично според възгледите на конкретното поколение. Базисна е версията на Джордж Кюкор от 1933 г. с Кетрин Хепбърн, известна във филмотечното кино като "Женички" (Тодор Андрейков настояваше на заглавието, за да прозирала комедията). Явява се в цвят през 1949 (и с Елизабет Тейлър), през 1994 утвърждава актьорски Уинона Райдър.
Сега Грета Геруиг (сценарист и режисьор) приглушава комедията в полза на сантимента и посланието. Към съзряването и търсенето на щастие добавя равенството и шансовете на талантливата и реализирана жена да бъде и с "нормално" семейство.
Разказва с разместена хронология, вкарва и факти от живота на писателката. Започва с втората част на романа ("Добри съпруги"), връща се периодично седем години назад, в началото на зрелостта, когато надеждите са живи и мечтите големи. Джо (сияйна Сърша Ронан) е вече сама в Ню Йорк, учи децата на хазяйката срещу наема и опитва да продава разкази на надменни издатели. Отхвърлила е шанса да бъде като другите заедно с предложението на съседското богаташко момче (Тимъти Шаламе). Среща загадъчния европейски професор Фридрих (Луи Гарел). Голямата сестра Мег (Ема Уотсън) е пожертвала артистизъм и реализация, за да има съпруг и деца. Своенравната Ейми (Флорънс Пю от "Мидсомар") е потърсила щастието си в брака по съветите на консервативната обща леля (гротескова Мерил Стрийп). Ефирната Бет (Елиза Сканлън) е ангелът в семейството, с който се съизмерват всички.
Филмът е красив за гледане ("Оскар" за костюми), обвит в романтична класическа музика (Александър Депла) и с модерна енергия в отношенията. "Малките жени" (така ги нарича баща им, запилял се на война) търсят себе си на прага на живота. Ще се примирят ли да бъдат само красива декорация и "орнамент в обществото", или ще заявят волята, таланта и независимостта си?
Още от същото: "Ема"
Талантлив прочит на класическия роман на Луиза Мей Олкът от 1868 г., екранизиран периодично според възгледите на конкретното поколение. Базисна е версията на Джордж Кюкор от 1933 г. с Кетрин Хепбърн, известна във филмотечното кино като "Женички" (Тодор Андрейков настояваше на заглавието, за да прозирала комедията). Явява се в цвят през 1949 (и с Елизабет Тейлър), през 1994 утвърждава актьорски Уинона Райдър.
0 коментара