Театър: "Медея"
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал
Новият брой: Ало, Маджо

Театър: "Медея"

НДК

Театър: "Медея"

Най-голямата трудност за една постановка върху антична трагедия е дали ще успее да пренесе съхранената в архаична форма енергия

2216 прочитания

НДК

© Орлин Огнянов


Със спектакъла "Медея" на сцената на Античния театър в Пловдив в края на юни миналата година беше достигната кулминацията на продължилия близо три години мащабен едноименен проект на сдружение "Легал Арт Център" (актрисата Снежина Петрова и режисьорката Десислава Шпатова), част от програмата на "Пловдив 2019 - Европейска столица на културата".

Съвсем логично премиерата беше очаквана с голям интерес и изненадващо изсипалият се дъждовен порой, заглушил изцяло текста и принудил изпълнители и зрители да се крият под чадъри и дъждобрани, не само че не я провали, но я превърна в уникално събитие, шумно отразено в медиите и социалните мрежи. Подобно рязко нахлуване на природата в защитеното пространство на фикцията има силата да припомни една проста истина, която често забравяме, защото сме свикнали твърде много с нея - че театралното представление е и преживяване.

От началото на сезон 2019/2020 "Медея" е вече в програмата на Театър "Азарян" в НДК, чиято кръгла сцена-арена с амфитеатрално разположение на публиката най-силно съответства на архитектурата на Античния театър, но с предимството да е защитена със стени и покрив.

В това пространство представлението не губи от своята необикновеност - друго подобно няма да срещнете в репертоарните театри. То се играе рядко най-вече заради множеството разнородни участници в него: до актьорския екип, воден от харизматичната Снежина Петрова в ролята на Медея, застават музиканти и хор от студенти от НБУ и деца (част от социално-образователната страна на проекта, за която също бе писано много).

Сценографското и костюмографско решение на Зина Генч и Христина Дякова, макар и пестеливо като средства (без детайли и излишен реквизит), притежава размах като за антична сцена. Подът е покрит с принтове на наивистичните, пъстри рисунки от образователните уъркшопи, които Снежина Петрова е водила с децата за запознаване с мита за Медея, а пространството е рамкирано на две нива от черни варели (древният Коринт е въобразен като градско гето). Хорът е облечен в еднакви модерни пеплоси и златисти шалчета, сякаш късчета от спечеленото с помощта на магьосничествата на Медея легендарно Златно руно.

Най-голямата трудност в съвременния театър при всяка постановка върху антична трагедия е дали ще успее да пренесе и освободи в актуалността на настоящето кодираната и съхранена в архаична форма енергия. Твърде често спектаклите върху антични текстове звучат неспасяемо старомодно или направо мъртво. Не такъв за щастие е случаят с "Медея". Творческият екип е напипал много живи нерви в историята за неспиращото и днес да потриса отмъщение на отхвърлената и изоставена от мъжа си Язон Медея, заклала собствените си деца.

Съвременният език прикрива шокиращата бруталност на подобни случаи зад понятия като "домашно насилие", а постановката го извежда в централна тема, като премества фокуса от самото него върху неговите жертви - децата. Едно от най-оригиналните попадения е решението към хора от коринтски жени от трагедията да се добавят деца и така един от най-жестоките митове да бъде видян от детска гледна точка. Той да бъде разказан така, че да стане разбираем и за дете. Самата Медея на Снежина Петрова е също очистена от свирепост и гняв, тя сякаш извършва всичко от болка и безпомощност.

Попаденията в постановката обаче разкриват и някои нейни недостатъци, които се надявам, че бъдещите изигравания ще успеят да преодолеят. Силен ход, подсказан още от новия и издържан изцяло в оригиналните поетически стъпки превод от старогръцки на Георги Гочев и Петя Хайнрих, е вниманието, което се поставя върху музикалността и ритъма.

Текстът и сценичното действие сякаш избликват в конвулсии и тук силен принос имат музикалните и пластически решения на композитора Асен Аврамов и хореографката Анна Пампулова. Но не всичко се получава добре във всички сцени - на места ритмическият синхрон се губи в неовладян хаос, а изпълнението на перкусионистите от "Кавали" за иначе оригинално решената сцена с убийството на децата заприличва на пришит от "Евровизия" музикален номер. Друг момент, в който представлението е колебливо, са отделните драматически епизоди. Тук е необходимо взаимоотношенията между персонажите да се разчетат по-добре и мизансценът да се изпипа, иначе се стига до преиграване и еднообразие в актьорските изпълнения. Изключвам Койна Русева в ролята на Вестител: малка, но ударна роля, с най-дългия и емблематичен монолог от пиесата, в който зверствата на Медея са описани с експресивна и шокиращо кинематографична подробност.

"Медея" се играе на 13 март от 19 ч. в Театър "Азарян"

Със спектакъла "Медея" на сцената на Античния театър в Пловдив в края на юни миналата година беше достигната кулминацията на продължилия близо три години мащабен едноименен проект на сдружение "Легал Арт Център" (актрисата Снежина Петрова и режисьорката Десислава Шпатова), част от програмата на "Пловдив 2019 - Европейска столица на културата".

Съвсем логично премиерата беше очаквана с голям интерес и изненадващо изсипалият се дъждовен порой, заглушил изцяло текста и принудил изпълнители и зрители да се крият под чадъри и дъждобрани, не само че не я провали, но я превърна в уникално събитие, шумно отразено в медиите и социалните мрежи. Подобно рязко нахлуване на природата в защитеното пространство на фикцията има силата да припомни една проста истина, която често забравяме, защото сме свикнали твърде много с нея - че театралното представление е и преживяване.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK