Кино: "Паразит"
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Кино: "Паразит"

Кино: "Паразит"

Призракът на неравенството изяжда душата

Янко Терзиев
2963 прочитания

Оценка: 4½ от 5

Още от същото: "Теорема", "Виридиана"

Нагоре по социалната стълба, която води надолу. Седмият филм на южнокорееца Пон Джун-Хо идва на започващия "София филм фест" с Палмата от Кан и основните оскари отпреди месец. Ажиотажът около него, както и отличията са заслужени. Моментна снимка на морала на времето през перфектно кино.

Две съвременни семейства от Сеул, всяко със син и дъщеря. Едните имат всичко, другите - практически нищо. Нямащите се инфилтрират при имащите, уж непознати един за друг, като частни учители, икономка и шофьор. С роли, научени от интернет, и "дипломи" с малко фотошоп.

Парк имат модернистичен дом на хълма на богатите, наивни и доверчиви са, но безпомощни без прислуга и работници. Добри по характер, но зорко внимават да не се прекрачва границата. Онази граница от времето на Маркс. Ким идват от приземен коптор, надеждата за изкачване по стълбата е загнездена в тях като паразит, изсмуква моралните им сили.

Идилията свършва, когато малкият син на Парк отбелязва с детска искреност: "Ама те всички миришат еднакво!" А от мазето на къщата като в хорър филм изплува история за призраци и травма в миналото. Пон Джун-Хо смесва жанровете виртуозно, от фарса, през меланхолията на осъзнаването, до кървавия кухненски нож на финала. Хладен към героите си (за моя вкус), които са като пионки на шахматна дъска. Всеки кадър е конструиран така, че да носи темата на филма.

Един камък за украса като миниатюрна скала се търкаля през филма. Сизифовият камък на възмездието, което винаги идва отдолу. С важни въпроси като наистина ли богатството е "ютия, която изравнява човешките грапавини". Не е ли системата паразитът, който се храни със самоналожените ни граници? До един фантазен и друг цинично-реалистичен финал, оставящи избор за зрителя. Според това къде на стълбата е самият той.

Оценка: 4½ от 5

Още от същото: "Теорема", "Виридиана"

Нагоре по социалната стълба, която води надолу. Седмият филм на южнокорееца Пон Джун-Хо идва на започващия "София филм фест" с Палмата от Кан и основните оскари отпреди месец. Ажиотажът около него, както и отличията са заслужени. Моментна снимка на морала на времето през перфектно кино.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    etty1 avatar :-|
    etty1

    Защо гледам това? Прост въпрос, който всеки си задава, особено ако видяното го скандализира, отблъсква, дразни. Лесният отговор защо аз гледах корейския „Паразит“, независимо, че страдам от филмова несъвместимост с Близкия и Далечния Изток е този: филмът отмъкна Палмата от Тарантино и всички примряха по него, дори преди да го видят. Трудно ми е да пиша отрицателен отзив, но ще направя изключение, един човек да спася от гнева, тъгата, отвращението, които ме владеят след филма, ще си струва. Декорът е екзотичен, тембърът на женските гласове, като крясъци на разтревожени чайки, е непоносим за ухото ми, изтърпявам го цели 132 минути. Историята е стара като света, описана подробно в Стария завет, в митовете, легендите и от класиците на всяка голяма национална литература. Бедни и богати. Как престъпването на едничка Божия заповед води по ефекта на доминото до нарушаване на всичките. Дори без да бъдеш завършен злодей, достатъчно е преследван и гладен, да се озовеш край богатата трапеза на друг. Чудо невиждано – лаком паразит, достатъчно хитър, за да се промъкне някъде, но достатъчно безмозъчен, за да убие гостоприемника. Та това го има в природата и се учи в прогимназията. Друга заблуда – бедните са умни, а богатите затъпели. Просто гладът изостря инстинктите, а охолството ги притъпява. И тези откровения бликат сред порои от небето и от канализацията, миризмите на бедността и гнусливите носове на привилегированите, погнуса, която убива. Нито един персонаж, към когото да се привържеш.
    Корейски Армагедон. Parasite
    Оставам си с подозренията относно причината журито в Кан да предпочете това Чистилище пред приказката с щастлив край, изглежда са се почувствали опасно богати.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK