The Laundromat формално е за скандала с "Досиетата от Панама" (Panama Papers) отпреди пет години, базиран на документалната книга Secrecy World на Jake Bernstein, спечелила "Пулицър". Фактически е за нормалния човек (и неговия безгласен вик) в един ненормален свят, изваден от равновесие, плячкосан от по-силните и безскрупулните. Над този свят Стивън Содърбърг вече е работил ("Трафик", "Заразяване"), пак законите на търсенето и предлагането са над тези на морала. Netflix показаха филма във Венеция, преди да го лансират по-късно есента. Имаше опит за спирането му с иск от засегнатата кантора "Мосак/Фонсека", който бе отхвърлен заради конституционната свобода на изразяване.

Содърбърг ползва метода на "учебната пиеса" по Брехт, в която актьорите се обръщат директно към зрителя. Вкарани сме в политическо кабаре с двама водещи с фракове и коктейлни чаши в ръка, Юрген (Гари Олдман) и Рамон (Антонио Бандерас). С цинична откровеност те онагледяват концепцията за парите, от появата им до днешното им "мръсно" битие в офшорни зони и кухи фирми. Контрапункт са чистите помисли и очаквания на обикновения човек, засегнат от схемите им. В случая една американска вдовица, заинатила се да стигне до виновника, "изял" застраховката на мъжа й. Мерил Стрийп с роля откровение, разтърсваща и истинска.