Сцената срещу екрана
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Сцената срещу екрана

"Този див мрак"

Сцената срещу екрана

Театърът на Пипо Делбоно онлайн на 7 езика

1219 прочитания

"Този див мрак"

© Gianluigi di Napoli


По отношение на изкуствата пандемията с COVID-19 удари най-силно онези, чиято природа е неразривно свързана с изпълнението на живо. Театърът беше принуден да напусне своята естествена среда - сцената, и да се пренесе на екрана. Голяма част от репертоарите и афишите на отменените фестивали се пренесе изцяло в матрицата на мрежата и виртуалното пространство се изпълни с всевъзможни театрални оферти. За едно живо изкуство подобно решение би могло да бъде единствено временно, тъй като ако и за в бъдеще представленията продължат да се превръщат по подразбиране в "дигитално съдържание", то няма да е далеч моментът, в който те изцяло биха престанали да бъдат представления.

"След битката"
Автор: Lorenzzo Parrazzini
Преглед на оригинала

Аудио-визуалните и дигиталните медии са територия, в която и театърът (като всичко останало) бива всмукан и асимилиран. Същинското предизвикателство към него е доколко ще съумее да съхрани или пренареди вътре в нея своята специфична идентичност. Тук карантинното "велико преселение" във виртуалното позволи на театъра да направи нещо, което досега не му се беше удавало с такъв голям ефект и размах - той отвори широко своя архив. Никога досега толкова много шедьоври от историята на най-новия театър (или от времето, в което спектаклите могат да се записват с камери) не са били така достъпни. Вярно, не в оригиналната си форма, но често напълно безплатно и с неочаквани предимства.

Италианският драматург, актьор, театрален и кинорежисьор Пипо Делбоно заедно със своята едноименна компания предоставя онлайн със субтитри на 7 езика (италиански, английски, френски, испански, португалски, полски плюс една постановка с допълнителни субтитри на румънски) четири от своите най-известни постановки. Те му носят голямо признание по международните фестивали, както и Европейската театрална награда "Нови театрални реалности" (2009). Делбоно е забележителен театрален визионер, който прониква в сърцата на публиката не само със своето освободено театрално въображение, но и с обезоръжаващата си откровеност.

Наред с напреженията и темите от съвременността той драматизира и своите най-дълбоки лични травми като живеенето с болестта СПИН и смъртта на своята майка. Подобно на виртуозите на италианското авторско кино Федерико Фелини и Паоло Сорентино, спектаклите на Пипо Делбоно са силно емоционални и бароково зрелищни театрални есета, в които документ и фикция, история и автобиография се претопяват и сливат. Вътрешната, висцерална интензивност на своята работа Делбоно наследява от великата хореографка Пина Бауш. Нейната прочута максима "Не ме интересува как се движат хората, а какво ги движи" той изразява с метафората, че за него театърът е като "топка в стомаха".

"Орхидеи"
Автор: Mario Brenda
Преглед на оригинала

Когато през 2015 г. спектакълът "Орхидеи" гостува у нас на живо в рамките на МТФ "Варненско лято" и платформата "Световен театър в София", реакциите на публиката бяха въодушевени: поетът Владислав Христов го нарече спектакъл чистилище, а режисьорът Галин Стоев сподели, че истинските революции са възможни само в сферата на безпощадно-интимната честност. Сега "Орхидеи" е достъпен отново онлайн (и безплатно до 30 юни) наред с биографичния и вдъхновен от личната му борба със СПИН "Този див мрак". Могат да се видят и "След битката" с участието на Мариджа Маджипинто от трупата на Пина Бауш и музиката на Александър Баланеску, и последният сценичен опус на Делбоно "Евангелие".

По отношение на изкуствата пандемията с COVID-19 удари най-силно онези, чиято природа е неразривно свързана с изпълнението на живо. Театърът беше принуден да напусне своята естествена среда - сцената, и да се пренесе на екрана. Голяма част от репертоарите и афишите на отменените фестивали се пренесе изцяло в матрицата на мрежата и виртуалното пространство се изпълни с всевъзможни театрални оферти. За едно живо изкуство подобно решение би могло да бъде единствено временно, тъй като ако и за в бъдеще представленията продължат да се превръщат по подразбиране в "дигитално съдържание", то няма да е далеч моментът, в който те изцяло биха престанали да бъдат представления.

"След битката"
Автор: Lorenzzo Parrazzini
Преглед на оригинала

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Кино: "Фарът"

Кино: "Фарът"

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK