Кино: "Мисля да приключа нещата"
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Кино: "Мисля да приключа нещата"

Кино: "Мисля да приключа нещата"

Екзистенциален трилър от Чарли Кауфман

Янко Терзиев
2446 прочитания

Оценка: 4½ от 5

Още от същото: "Синекдоха, Ню Йорк"

Големият странен филм (I'm Thinking of Ending Things) на тази странна 2020 година бе лансиран преди седмица в Netflix. Човекът е множествен, но и самодостатъчен, би могло да е мотото му. Как другите ни виждат, променя ли това, което сме, е подмолният въпрос.

Кауфман ("Да бъдеш Джон Малкович", "Адаптация", "Блясъкът на чистия ум"), вече над 60, пише за осми път и режисира за трети. През юли излезе първият му роман - Antkind, за едно човечество от мравки. Главният му герой е с презряната професия кинокритик. Светът на Кауфман е "човекоцентричен", място на действието пак е индивидуалното съзнание в схватка с реалността, автор и герои пак са неотделими.

Основа е едноименният дебютен роман на канадския писател Иън Рейд. Витално червенокосо момиче (ирландската актриса Джеси Бъкли) е в кола по зимен път с колежанския си приятел от няколко седмици, с когото мисли да скъса (оттам и заглавието). Въпреки всичко пътува с него към отдалечена ферма при родителите му (Тони Колет и Дейвид Тюлис). По пътя разбира, че той чува мислите й. Актьорът в ролята, Джеси Племънс, е с мекия диаболичен тембър на Филип Сеймур Хофман. Във фермата реалността започва да се изкривява, родителите сменят възрастта си сцена след сцена, в детска снимка на приятеля си момичето познава себе си.

Пътуването в мрака и виелицата продължава, появяват се сюрреалистични персонажи по Дейвид Линч и "Сиянието" на Кубрик, оживяват фрагменти от ретроспекции на двамата. Коментира се изкуството като една от възможните, но напразни утехи в битието - от поемата на Уърдсуърт, съдържаща "детето е баща на човека", до откъс от кинорецензия за "Жена под влияние" на Касавитис. Финалът е със сънуван балет, сцена от мюзикъл и малко анимация. Красив и отчаян като краткото ни появяване в пиесата живот.

Оценка: 4½ от 5

Още от същото: "Синекдоха, Ню Йорк"

Големият странен филм (I'm Thinking of Ending Things) на тази странна 2020 година бе лансиран преди седмица в Netflix. Човекът е множествен, но и самодостатъчен, би могло да е мотото му. Как другите ни виждат, променя ли това, което сме, е подмолният въпрос.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK