Стратега от Мировяне с манталитет на победител
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Стратега от Мировяне с манталитет на победител

Стратега от Мировяне с манталитет на победител

Автобиографията на Димитър Пенев разказва за звездните години на българския футбол и обяснява защо днес вече не сме "футболна нация"

2887 прочитания

За поколението на милениалите България не е "футболна нация". Българският национален отбор не се е класирал за европейско първенство и въобще за сериозен международен турнир от 2004 г. Как обаче да обясним на по-младите самочувствието и увереността си, че България е сила във футбола и че години наред е била фактор в този спорт? Книгата на Димитър Пенев и Иво Тонков "Стратега" пресъздава историята на големия български футбол от първо лице.

Димитър Пенев е част от първото "златно поколение" футболисти, играл е с Георги Аспарухов-Гунди, Никола Котков, Атанас Михайлов-Бате Начко, Жоро Соколов-Соколето и други гениални за времето си футболисти, част от тях донесли на България олимпийски сребърен медал на игрите в Мексико през 1968 г., класиране за световното първенство в Мексико (1970 г.) и куп победи срещу най-силните отбори на планетата.

Тези успехи са логични за времето си. Както повечето от тези футболисти, Димитър Пенев също е закърмен с футбол. Баща му и брат му са футболисти, в родното му Мировяне всички момчета ритат - тогава няма таблети, телевизия и други забавления. За него е било нормално всеки ден да извървява 12 км от Мировяне до "Надежда" и обратно, за да иде на тренировка. В онези времена, за да стигне едно бедно момче до професионалния футбол, е трябвало да се пребори с огромна конкуренция - "добрият става среден, средният - слаб и отпада", казва Пенев в книгата си и това е било закономерност. Хората от неговото поколение го помнят като един от най-добрите защитници на терена.

След приключване на състезателната си кариера той става треньор. Първо на малки отбори (Димитровград 1977 - 1979). После заради успехите си започва да тренира по-големите в А група ("Спартак" - Варна, 1997 - 1998, ЦСКА - 1985 - 1991, 1998 - 2012), минава през различни отбори в чужбина и накрая става национален селекционер на България (1991 - 2007).

Пенев познава отлично повечето футболисти, чиито имена все още помним - Христо Стоичков, Емил Костадинов, Любослав Пенев, Йордан Лечков, Трифон Иванов и други, както и следващото, "последното", поколение изявени футболисти - Димитър Бербатов, Стилиян Петров, Мартин Петров и пр. Той е играл футбол с бащите им, следи развитието им от малки момчета, по-късно ги подбира и им става треньор.

"Футболна нация" е съвсем естествено определение за онези, израснали с футбола като масова игра, практикувана в махалите, по полетата и стадионите. През 1959, 1969 и 1974 г. България разполага с едни от най-силните юношески отбори на планетата. Интересът към спорта е огромен, а приемствеността между поколенията гарантира качеството на бъдещите футболисти.

Пенев си спомня, че когато е бил треньор на "Димитровград", за мач дори на такъв малък отбор са идвали хиляди зрители, граждани и спортисти, практикуващи други спортове. Имало е истински запалянковци, например през тоталитарната 1971, когато и дума не може да става за гражданско общество, феновете на "Локомотив" събират над 100 000 подписа, за да се отдели отборът от "Славия" и да се запази името му.

Дисциплината е била желязна. Днес свързваме футболистите с безкрайните им подвизи по дискотеките, в компанията на попфолк диви и плеймейтки, но по времето на Пенев за една цигара, изпушена на публично място, може да изхвърчиш от отбора и да не стъпиш повече на терена. Пенев като футболист разпускал, като обувал кънките и тренирал хокей на лед.

Безспорно най-големия си футболен успех България постигна на световното първенство по футбол в САЩ през 1994 г., когато станахме четвърти в света. Треньор на този национален отбор беше Димитър Пенев. Тогава всички бяхме уверени, че "Господ е българин", излязохме по улиците и въпреки тежката икономическа и морална криза всички празнувахме и бяхме истински щастливи. Дори само заради тези моменти Димитър Пенев и отборът му заслужават уважение и преразглеждане на снизходителното отношение (по-възрастните помнят подигравателния фолклор, посветен на Стратега от Мировяне, системата 4:4:2, Чичовото и пр.). Книгата "Стратега" е едно приятно завръщане към тези времена. Съавтор е Иво Тонков, дългогодишен спортен журналист, врял и кипял в описаните емоции.

Биографията на Димитър Пенев е интересна и дава много информация за възхода и падението на българския футбол, като донякъде и обяснява причините за този "залез". Макар и малко разпиляна, с тази книга дори и най-младите поколения ще разберат кой е Пената, както и защо днес не сме "футболна нация".

Заглавие: "Стратега", автори: Димитър Пенев, Иво Тонков, изд. "Книгомания", цена: 24.90 лв.

За поколението на милениалите България не е "футболна нация". Българският национален отбор не се е класирал за европейско първенство и въобще за сериозен международен турнир от 2004 г. Как обаче да обясним на по-младите самочувствието и увереността си, че България е сила във футбола и че години наред е била фактор в този спорт? Книгата на Димитър Пенев и Иво Тонков "Стратега" пресъздава историята на големия български футбол от първо лице.

Димитър Пенев е част от първото "златно поколение" футболисти, играл е с Георги Аспарухов-Гунди, Никола Котков, Атанас Михайлов-Бате Начко, Жоро Соколов-Соколето и други гениални за времето си футболисти, част от тях донесли на България олимпийски сребърен медал на игрите в Мексико през 1968 г., класиране за световното първенство в Мексико (1970 г.) и куп победи срещу най-силните отбори на планетата.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Мисли на glass

Мисли на glass

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK