Семействата често вечерят заедно. Както винаги, Леа се колебае за десерта. Докато не признава, че отдавна пише роман. Останалите трима са убедени, че никога няма да го завърши. Но за ръкописа се борят две издателства, "Галерия на заблудените" става моментен бестселър, продава четвърт милион, Леа е на билбордовете в Париж, вече преговаря за филмовите права. Това пречупва най-близките й по неустоимо смешен начин.

Случва се втората половина от поговорката на заглавието. Ревност към успеха на съпругата разяжда Марк, егоизмът му лъсва. Карин сама се втурва да пише, завистта я вкарва в нелепи ситуации. Франсис е нейно ехо, опитва несръчно да се докаже в скулптурата, електронната музика, дори учи бонзай. Леа остава константа на добротата, без развитие, което олекотява малко филма. Коен води действието в ритъма на актьорската игра, динамично, със скокове във времето. След въртележката на самозаблудите всеки от героите е в мир със себе си. Което не значи, че е по-щастлив.