Книга: "Душата на октопода" на Сай Монтгомъри

Книгата обединява открития, проучвания, митове и легенди, свързани с октоподите и живота в океана

Сай Монтгомъри "интервюира" октопод
Сай Монтгомъри "интервюира" октопод    ©  David Sheel
Сай Монтгомъри "интервюира" октопод
Сай Монтгомъри "интервюира" октопод    ©  David Sheel

"Представете си животно с отрова на змия, човка на папагал и мастило на старовремска писалка" - оказва се, че не е фантастично чудовище, а така добре познатият ни (предимно от менюто в гръцките ресторанти) октопод. Но чудатостите му не стигат дотук: въпреки че има две очи, едно е водещото и може да се върти в различни посоки, за да ви гледа втренчено с него, докато ви опипва с пипалата си, по които са разположени смукала като малки вендузи. Смукалата му са толкова силни, че с всяко от тях може да повдигне до 13 кг, а един гигантски октопод има 1600 такива пипала. Колкото и да e впечатляващо описанието на морския обитател, наскоро излязлата на български книга "Душата на октопода" е много повече от любопитно представена научна информация.

Авторката Сай Монтгомъри включва читателите във вълнуващите истории от своите пътешествия като естественичка и поставя сериозни въпроси от философията и етиката като има ли октоподът душа и права. Обръщайки се към Рене Декарт и Лудвиг Витгенщайн и същевременно към най-новите научни открития, авторката изследва интелигентността на октоподите, тяхното поведение, умението им да общуват и поставя въпроса какво би означавало това за нашето отношение към тях, трябва ли да го преразгледаме.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Още от Капитал