От ретроспекции, където в ролята е Итън Пек (внук на Грегъри), виждаме как той цял живот е търсил екзопланети като възможен втори дом за земляните. Открил е неизвестна луна на Юпитер, откъдето сега се връща кораб с вестта за намерен живот (реки, водопади под виолетовото небе, сцените са визуална поезия). На кораба е бременна астронавтка (Фелисити Джоунс), бащата е тъмнокожият командир на мисията, те не знаят, Земята е мъртва зона. Шансът да бъде продължено човечеството ляга върху Августин, през виелицата той трябва да стигне до надежден радар, да върне кораба обратно, към новата надежда.

Драмата на оцеляване върви в паралелен съспенс сред ледовете и в Космоса. Клуни използва актьорския си опит в "Соларис" и "Гравитация", преплита силните чувства с философски подтекст около самотата, края, скъсаните междучовешки връзки като част от апокалипсиса. Филмът е красив и тъжен, с една доза в повече холивудска тържественост при разделите и решенията.