Театър: "Боклук"

"Боклук", последната премиера на "Театър 199", е най-приятната, засега, изненада за мен в този подчинен на пандемията, полузатворен театрален сезон. Тя се дължи на две обстоятелства. Първо на самия факт, че става дума за откритие, и тук ще поставя специален акцент върху ролята на "Театър 199", който в последните десетина години неколкократно демонстрира, че не само има вкус към нови текстове, но и успява да ги пласира успешно на сцената.

Пиесата е първи опит като драматург на добре познатата от киното и театъра млада актриса Елена Телбис и с нея тя спечели наградата в миналогодишното издание на конкурса за драматургия на "Театър 199". Същият този конкурс през 2007 г. откри за българския театър никому неизвестната дотогава Яна Борисова, която след това се превърна в един от най-интересните нови авторски гласове и написа няколко пиеси, сред които като най-успешни остават "Малка пиеса за детска стая", "Приятнострашно" (която лично аз бих наредил и сред най-добрите постижения в българската драма от 2000 г. насам) и "Хората от Оз" - и трите поставени в "Театър 199" от Галин Стоев.

На "Театър 199" дължим и откритието на още един неочакван авторски глас - актрисата Ива Тодорова, която дълго време беше отсъствала от страната и бе практически забравена от театралната сцена, ала чийто моноспектакъл "Приятно ми е, Ива" се превърна в едно от събитията на театралния сезон 2018/2019, спечели две награди "Икар" (за драматургичен текст и главна женска роля) и продължава да се играе с голям успех, какъвто в авторския моноспектакъл досега бе имал само Камен Донев. "Боклук" от Елена Телбис е ново попадение на "Театър 199" и тук отново от значение е фактът, че този обещаващ дебютен текст е успял да се превърне в качествен театър под режисурата на Ивайло Христов и с участието на Анастасия Лютова, Весела Бабинова и изключителната Светлана Янчева, която тук прави запомняща се роля и отново показва какво значи притегателно и хипнотизиращо сценично присъствие.

"Боклук" изненадва и с това, че открива свежа перспектива към силно експлоатирани и предъвквани не само в драмата, но и в киното, теми и образи. Сам по себе си сюжетът не предлага нищо оригинално и кръжи около един перманентен от хилядолетия в драмата мотив - семейството. Три охладнели и дистанцирани с времето една спрямо друга сестри се събират отново заедно за погребението на своята майка. Смъртта освобождава много отдавнашни призраци, които атакуват настоящето под формата на неизживени травми, премълчавани обиди и обвинения, дълго крити тайни.

Всичко това обаче в крайна сметка помага на сестрите да преоткрият отново изгубената близост на своето детство и може би да излекуват разкъсаните връзки помежду си. В това отношение сюжетната рамка на "Боклук" напомня на толкова много филми и пиеси, че чак е безсмислено да давам конкретен пример, ала въпреки това не поражда скука. Изненадата е във вниманието към детайлите. Като за дебютен текст Елена Телбис се е справила с лекота с неща, които се оказват препъникамък за много съвременни български пиеси. Тя е успяла да напише увлекателен и динамичен диалог, който не само че не създава трудност на актьорите при произнасяне, ами им открива пространство за игра, в което да пробват различни нюанси и черти на характерите. Предполагам, че точно защото е актриса и често се е сблъсквала с подобни предизвикателства, Елена Телбис е обърнала специално внимание и е постигнала добър баланс между словесните фехтовки и изповедните монолози, между емоционалния драматизъм и ироничната дистанция, между икономичния подбор на думите и точното настъпване на паузите и мълчанието.

Нейните "три сестри" (с иронично намигване към Чехов), кой знае защо кръстени от тяхната майка на три съзвездия - Касиопея, Андромеда и Вероника (ето един от многото забавни детайли, с които авторката е поръсила своя текст като опитен готвач), изплуват от текста едновременно като конкретни и живи женски образи, сякаш буквално извадени от реалността, но и като по-обобщени и дълбоки образи - символи на различни аспекти от човека. Всеки от нас със сигурност познава някоя като тях, но и разпознава по нещо от себе си в тях.