Кино: "Скъпи другари!"

Кончаловски за фанатизма и защо Русия е такава днес

+ + + + + от 5

Още от същото: "Студена война"

Заглавието ("Дорогие товарищи!") е с удивителна и филмът (на "Киномания") я защитава с прецизност и патос. На думи всички са другари, но равенството е само в братските могили. В Русия терорът е неделим от разбирането за власт - и при Сталин, и след него.

Кончаловски не подминава кръста и вината на собственото си номенклатурно семейство. Филмът започва със съветския химн, с текст, написан от баща му Сергей Михалков и три пъти преправян. Първо е с куплет за Сталин, после сменен с Ленин, а в най-ново време - с Бог. Оптимистична маршова песен минава като лайтмотив през целия филм, пак по текст на Михалков. В момента на най-висока трагедия героите нямат собствени думи, запяват: "Другарю, другарю, във труд и във бой пази Родината своя."

Кончаловски вади фактите отвъд думите. В черно-бяло и в почти квадратния формат на тогавашните хроники. Половината му сценарий повтаря стенограми от партийните протоколи на градския комитет в Новочеркаск от 1 и 2 юни 1962 г. Първият и единствен протест в СССР, разстрелян и после потулен. Огласен от Солженицин в последния том на "Архипелаг ГУЛаг", разследван едва след 1992 г.

Героинята е партийна работничка (Юлия Висоцкая) с всички привилегии, която вярва в Сталин и инструкциите отгоре. След окървавения площад (преасфалтиран веднага през нощта) тя трябва да избира между живота на дъщеря си и инструкциите, които сама е дала на партийно събрание. Съвременна Антигона, разпъната между човешкия закон и този на партията. Спомнила си, че е жена, дъщеря и майка, преди да е партиен работник.

Кончаловски е писал сценария на "Андрей Рубльов" и е наясно с руската съдба (и душа). Вкарва история с икона, със смазването на един казашки род и молитва по време на партийно събрание. Нормалност и милост има само в отделния човек, не в Системата. За нея във филма е казано: "На Дон бог няма. Това е въпрос, който трябва да се обсъди!" С удивителна.

Още от Капитал