"Гладът и последиците от него имат огромна роля за формирането на днешните руски и украински аргументи за идентичността на двата народа, за взаимоотношенията им и за споделената им съветска история", пише Ан Апълбаум, която е разбираемо привързана към региона: родът й идва от днешна Беларус, в края на 80-те е кореспондент от Варшава, където среща съпруга си - бъдещият министър на отбрана и впоследствие на външните работи Радослав Сикорски.

Книгата е понякога критикувана, че още от корицата заема твърд тон спрямо дискусионните въпроси. Тя решително разглежда глада като геноцид, прикрит от съветската пропаганда, а не като резултат на вътрешни конфликти и недалновидна политика на Сталин и Ленин. Апълбаум го прави убедително, с внимание върху отсяването на фактите и митовете, обяснения как събитията се развиват при различните етноси на територията на днешна Украйна (малко коментирани са гоненията на евреи в същия период), напрежението между общество и власт (книгата поглежда към разпалената класова война между украинските селяни и богатия слой на обществото, т.нар. кулаци, а също така и кръвопролитията между селяните и техните теоретични представители - болшевиките).

В годините около 1919 г. територията е непрекъснато разкъсвана между различни сили, които носят различни нива на беззаконие, насилие и ограбване. Методите на погром се повтарят на няколко пъти през 20-те години на ХХ век с различни участници и отношения между агресор и насилник. Украинското национално движение срещу политиката на Москва също води след себе си опустошение, резонира с настроенията и в Полша и създава едно антисъветско ляво. Следва временно успокоение и възстановяване на земеделието, което е посрещнато от политиката на колективизация в края на десетилетието. Книгата цитира свидетелствата на Лев Копелев, участник в колективизацията, а по-късно дисидент: "Нашата велика цел бе победата на комунизма в целия свят и в името на тази цел всичко бе позволено - да лъжеш, да ограбваш, да унищожиш стотици хиляди или дори милиони хора..." Най-актуалните проучвания говорят за 3 милиона загинали само на територията на днешна Украйна.

Едно от често цитираните описания за това до какви крайности е стигнала мизерията идва от книгата The Bloodlands: Europe Between Hitler and Stalin на историка Тимъти Снайдър: "Оцеляването е било колкото морално, толкова и физическо предизвикателство. Лекарка пише до приятел през юни 1933 г., че все още не се е превърнала в канибал, "но не съм сигурна дали няма да стана, докато това писмо стигне до теб". Добрите хора загиват първи. Тези, които не са крадели и не са проституирали, загиват. Тези, които са поделяли храната си с други, загиват. Тези, които са отказвали да ядат от труповете, загиват. Родителите, които са се въздържали от канибализъм, загиват преди децата си."

С германската окупация на териториите през 1941 г., нова вълна на изземване на пшеница и забрана за внос на храна към превзетите територии историята се повтаря, но за по-кратък период от време и с по-малко жертви.

Кадър от Harvest of Despair

Преглед на оригинала

В популярната култура темата плахо си проправя път повече от половин век по-късно, най-вече покрай режисьори със славянски корен, които работят на Запад. Повтаряща се ситуация в описаните от книгата събития е реакцията на имигрантските украински общности - почти винаги трамплин към пренасянето на темите в по-международен контекст. Първият документален филм, Harvest of Despair, излиза през 1984 г. Украински игрален филм, Famine-33, излиза през 1991 г., но за първи път събитията са екранизирани на английски едва през 2017 г. с лошо приетия Bitter Harvest (2017). Две години по-късно се появява значително по-успешния "Мистър Джоунс" на Агнешка Холанд, филм за британския журналист Гарет Джоунс, един от първите, които успяват сами да видят реалността.

"Към днешна дата това остава неразказана история пред широката публика. Говорила съм с много млади хора, които нямат идея какво се е случвало по време на управлението на Сталин - дори в Русия популярността на Сталин все още е голяма и според последни изследвания той все още е оценяван като велик лидер", казва Холанд в интервю за "Капитал" от 2019 г.: "Представете си, ако ставаше въпрос за Германия и Хитлер." В "Червен глад" Ан Апълбаум също прави подобен паралел в разликата на отношението към жертвите на фашизма и на комунизма.

Преводът е на Юлия Гешакова, а книгата излиза на български, докато напрежението между сепаратистите и правителствените сили в Източна Украйна отново се засилва. На български може да се намери и друга значима историческа книга на Апълбаум - наградената с "Пулицър" "ГУЛАГ", посветена на мрежата от трудови лагери в СССР и обстоятелствата около 18-те милиона осъдени между 1929 и 1959 г.