Оскари с кауза и българско вълнение

Всичко беше различно в тази различна и странна година. Годишният отчет на филмовата индустрия през академичните награди също. С два месеца закъснение, с оттеглени за изчакване големи филми (като "Уестсайдска история" на Спилбърг) и допуснати други без театрално разпространение, направо със стрийминг премиери. Без блясък, червени килими, дрънкане на бижута и разговори за тоалети. Без насилени усмивки и афтърпартита. С основен декор на гара (Union Station в Лос Анджелис) и без главен водещ. Вместо това с постоянен тъмнокож диджей. Телевизионно предаване, решено като филм с камера от ръка (водено от Стивън Содърбърг), с включвания от Лондон, Париж, Сеул и Ню Йорк, откъдето казваха по няколко думи международните номинирани.

Огледало на стреса след локдауните и тъмните салони, на наместването на Netflix, Apple, Amazon в разпространението и превръщането на гледането на филм с дистанционно в ръка в навик. Накрая Франсис Макдорманд пожела всичките 8 най-добри филма да бъдат видени отново в онова вълшебно място - тъмния салон. Дано да е скоро.