Оскари с кауза и българско вълнение
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Оскари с кауза и българско вълнение

Reuters

Оскари с кауза и българско вълнение

"Земя на номади" увенча една сложна за киното година. Стремежът към равенство в раса и пол доминираше 93-ите годишни награди. Франсис Макдорманд и Антъни Хопкинс със статуетките за главни роли. Мария Бакалова получи усмивка от Брад Пит

Янко Терзиев
3440 прочитания

Reuters

© Reuters


Всичко беше различно в тази различна и странна година. Годишният отчет на филмовата индустрия през академичните награди също. С два месеца закъснение, с оттеглени за изчакване големи филми (като "Уестсайдска история" на Спилбърг) и допуснати други без театрално разпространение, направо със стрийминг премиери. Без блясък, червени килими, дрънкане на бижута и разговори за тоалети. Без насилени усмивки и афтърпартита. С основен декор на гара (Union Station в Лос Анджелис) и без главен водещ. Вместо това с постоянен тъмнокож диджей. Телевизионно предаване, решено като филм с камера от ръка (водено от Стивън Содърбърг), с включвания от Лондон, Париж, Сеул и Ню Йорк, откъдето казваха по няколко думи международните номинирани.

Огледало на стреса след локдауните и тъмните салони, на наместването на Netflix, Apple, Amazon в разпространението и превръщането на гледането на филм с дистанционно в ръка в навик. Накрая Франсис Макдорманд пожела всичките 8 най-добри филма да бъдат видени отново в онова вълшебно място - тъмния салон. Дано да е скоро.

Петилетка след #OscarsSoWhite и три години след #MeToo промените са видни

Двойно повече жени, международни членове и представители с различен цвят на кожата в списъка на академията от 2020 г. Девет от 20 актьорски номинации бяха за расово и етнически разнообразни артисти, Юн Ю-Джунг и Даниел Калуя спечелиха в поддържащите категории. Две от 5 номинации за "най-добър режисьор" бяха за жени, също расово "шарени", едната от тях (Клои Жао) взе статуетката. От 8 филма в категорията за продукция на годината само 1 ("Манк") е на голямо студио. Най-касовото заглавие в тази категория ("Момиче с потенциал") е с "колосалния" боксофис от $6.3 млн. от билети в САЩ. Единственият блокбастър в номинациите ("Тенет") остана с единствен "Оскар" - за визуални ефекти.

Пандемията върна във фокуса върху независимото и интимно насочено кино, с оригинален авторски почерк. Оскари 2021 приличаха по дух на "Сънданс", откроиха индивидуалния талант, а не смазаните студийни машини. Instagram стана новият червен килим. Догодина идват новите изисквания за политическа коректност (inclusivity requirements). Сюжетите ще трябва да включват всякакви онеправдани в живота персонажи. Балансът между изкуство, забавление и послание ще стане още по-труден. Тази година го олицетворяваше.

"Земя на номади", който доведе истински номади на сцената

Франсис Макдорманд, в семпла черна памучна рокля, без бижута и видимо без грим, беше тайната звезда на вечерта. Тя е поканила режисьорката Жао в проекта, убедила я да поемат пътя на Джесика Брудър от едноименната й документална книга с подзаглавие "Да оцелееш в Америка през ХХI век". Заедно с караваните и кемперите на странстващите свободни души. Част от тях бяха на сцената при награждаването, Макдорманд ги посочи като истинските герои на филма. Самият той съзерцателен и опрощаващ, без злодеи и заклеймявания, с търсене на доброто в хората. Показващ, че индивидуализмът продължава да е ценност и след времето на уестърните. С призове за филм, режисьор и актриса, "Земя на номади" бе победителят на вечерта

(повече за него в следващия брой на "Капитал").

Black Films Matter

"Юда и черният месия" е за внедряването на дребен крадец (Лакийт Станфийлд) при водача на "Черните пантери" Фред Хамптон и последвалото предателство. Освен оскара за Калуя като Хамптон, филмът взе и статуетката за оригинална песен, изпълнена от Н.Е.R. "Ма Рейни, майката на блуса" получи наградите за костюми и грим. При награждаването Калуя благодари на майка си и баща си, че някога са правили секс, за да го има него. Имаше и викторина с тъмнокож водещ за отгатване на песни, стигали до оскарите, пускани сега от диджея. Единствената познала беше Глен Клоуз, която изтанцува туист. Клоуз беше в категорията с Бакалова, там победи корейката Юн от камерната семейна драма "Минари", решена с нежност към емигранта.

Режисьорът му и автор на автобиографичния сценарий Лий Айзък Чунг разказа как гледал с отворени очи "Извънземното" на Спилбърг и обикнал киното.

От любов към киното

бе и мотото на вечерта, то минаваше през думите на представящите и речите на наградените. Киното от салоните и смълчаните тъмни зали. Преди изброяването на номинираните в категорията "монтаж" Харисън Форд извади от джоба си смачкана бележка от онова време и прочете гневните препоръки на студийни шефове към монтажа на филм, в който той някога се снимал. Това е дълго, онова е излишно, тук всички говорят като дрогирани. Бележките не били взети предвид, филмът се оказа оригиналният Blade Runner.

Самото решение на Содърбърг да снима предаването със свидетелска камера с 24 кадъра в секунда, да постави начални надписи, а водещите да бъдат обявени като актьори във филм. Цялата концепция церемонията се случва все едно на снимачна площадка, бяха част от общата носталгия по "старото нормално".

Иначе "новото нормално" заяви ясно себе си. Netflix имаха немислимите преди 36 номинации, тръгнаха си със 7 статуетки. Включително за дизайн и операторска визия за "Манк". Amazon се регистрираха с отличията за монтаж и звук за "Без звуци в живота" (Sound of Metal). В него хеви метъл барабанист (актьорът от пакистански произход Риз Ахмед) губи слуха си. Disney+ очаквано победиха в пълнометражната анимационна категория със "За душата".

Във време на каузи знаменателно бе отличаването на чистия кинематографизъм на "Бащата" с цели два оскара. За Антъни Хопкинс в главната роля (рекорд за най-възрастен носител) и за сценария на Кристофър Хамптън, който благодари за наградата през сателитна връзка с Париж. Французинът Флориан Зелер режисира собствената си пиеса без политически съобразявания, влиза в съзнанието на централния си персонаж с филмови средства, напомнящи спусканията "от сън в съня" в "Генезис" на Нолан.

Момичета с потенциал

Плеяда талантливи жени получиха признания заслужено, не покрай модата. Авторката на "Момиче с потенциал" Емералд Фенел взе наградата за оригинален сценарий заради смелостта да провокира стилистично и съдържателно, да улавя духа и да канализира гнева на времето. В предварително записаното интервю със Содърбърг победителката Жао сподели как при конструкцията на всеки кадър е мислила къде би сложил камерата Вернер Херцог. Режисьорката на номинирания "Една нощ в Маями" Реджина Кинг, която бе и първата импровизирана водеща, каза в прав текст, че борбата за равенство едва сега започва. И че ако чаканият от нацията процес в Минеаполис бе завършил с различна присъда, тя сега щеше да марширува протестно на улицата, "защото съм майка на чернокожо момче". Спечелилата в очакваната от нас категория корейка на средна възраст Юн каза красиви думи за силата на майките.

Мария Бакалова в страната на чудесата

Нашето момиче чу Брад Пит да й казва как може да е следващата Мерилин Монро. В годината на каузите Мария Бакалова стигна до максимално възможното. Отвори си врати, за които актриса от Източна Европа повече от 50 години можеше само да мечтае. Зад тези врати с талант, труд и късмет всичко е възможно. Като на кино.

Всички награди са на: https://www.oscars.org/

Всичко беше различно в тази различна и странна година. Годишният отчет на филмовата индустрия през академичните награди също. С два месеца закъснение, с оттеглени за изчакване големи филми (като "Уестсайдска история" на Спилбърг) и допуснати други без театрално разпространение, направо със стрийминг премиери. Без блясък, червени килими, дрънкане на бижута и разговори за тоалети. Без насилени усмивки и афтърпартита. С основен декор на гара (Union Station в Лос Анджелис) и без главен водещ. Вместо това с постоянен тъмнокож диджей. Телевизионно предаване, решено като филм с камера от ръка (водено от Стивън Содърбърг), с включвания от Лондон, Париж, Сеул и Ню Йорк, откъдето казваха по няколко думи международните номинирани.

Огледало на стреса след локдауните и тъмните салони, на наместването на Netflix, Apple, Amazon в разпространението и превръщането на гледането на филм с дистанционно в ръка в навик. Накрая Франсис Макдорманд пожела всичките 8 най-добри филма да бъдат видени отново в онова вълшебно място - тъмния салон. Дано да е скоро.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    Susedkata avatar :-|
    Любопитната Съседка

    Мария наистина беше много красива, облечена в класически Hollywood-ски стил, въпреки че май беше накичена с твърде много дрънкулки.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.