Кино: "Земя на номади"

С Янко вероятно сме гледали различни филми.

Елегия на свободния дух е „Влакът беглец“ или „Аз, Микеланджело“ на Кончаловски, например, защото свободен е човешкият дух тогава, когато има възможност да избира. А когато си отхвърлен от обществото като героинята на Макдорманд и кръстосваш страната заедно с пълчища себеподобни, за да търсиш някаква – каквато и да било – работа, за да оцелееш, е социална трагедия.

Да, в „Земя на номади“ има и философски етюди, но това не е „Рим“ или „Амаркорд“ на Фелини. Това е разтърсващ публицистичен разказ за един реален свят, който е далеч от холивудската представа за Америка.

Във филма има и фантастични природни картини, но това не го прави пътепис тип National Geographic.

Не мога да прочета дали по-нататък авторът на бележката описва раждането на литературния първообраз на филма - книгата на журналистката Десика Брудър, в която тя разказва пътуванията си из Америка с разорили се и останали без дом и работа американци, които живеят и се придвижват от град на град в търсене на препитание с очуканите си фургончета.

А суровият сарказъм на заглавието?
Страната на номадите не е Мароко, не е Сирия , Афганистан или Монголия, а е най-богатата страна на планетата, с най-много милиардери на глава от населението, с най-голям военен бюджет, с господстващ над всички ни долар: Съединените американски щати.

И като казах „милиардери“, героинята на Макдорманд работи някое време и в завод на Амазон за най-богатия човек на планетата – Джеф Безос, – който не се гнуси да богатее от принадения продукт, произвеждан му от хора от социалното дъно.
А жестоката ирония в репликата към Ферн на някаква туристка: Вие сте щастливка, че сте родена в САЩ и може да пътувате свободно където поискате?
Да, съвременните американски номадите са свободни в смисъл, че никой не ги ограничава къде и на коя врата да чукат в търсене на работа и са абсолютно ненужни на отръскалото се от тях общество, което се мъчи да не ги забелязва, защото не знае дали утре или в други ден няма да последва съдбата им.

Да, Джесика Брудър определено не е Стайнбек с „Улица консервна“ или със „За мишките и хората“, но е напипала вечен, дори за велика Америка, проблем – социалното дъно. А там, освен 60-годишните, на улицата живеят и децата, и внуците им, които едва ли ще разберат с какво да се гордеят, че са американци.

Да, "Земя"-та не е от филмите, които бих гледал отново и отново. но не съжалявам, че надникнах в един свят зад паравана на величието.

До коментар [#] от " D-r D ":
++++Много добър, и бих казал, откровен и емоционален коментар!
Гледах филма още миналата година, 2 месеца след представянето му във Венеция. Далеч преди номинациите и многото награди, които взе в лицемерният и перфиден Холивуд, Англия и т.н.. Усещането и размислите ми са много сходни с Вашите. Има поезия и екзистенциална тъга, спомени и носталгия; срещи и раздели с хора-скитници по къмпинги и средища, всеки със своя история и житейска съдба; на надежда и разочарование, на любов и милосърдие към другия. Без лигава мелодрама, без излишен патос. На фона на пустошта и суровия пейзаж на Средния Запад. Една субкултура, далечна асоциация с „По пътя” на Дж. Керуак, но не съвсем или може би по-близо до „Пътешествие с Чарли” на Дж. Стайнбек. но не съвсем - действието е днес, в една консуматорска, раздирана от противоречия Америка, в която ценностите не са същите.И аз като Вас не бих го гледал отново, но филмът си заслужава да бъде видян!

Понеже темата е в Капитал, да видим и някои други свободни духом...от данъци:
https://bit.ly/3ys7qAE
Диаграмата показва нарастването на богатството на 25 най-богати американци от 2014 до 2018 ( над 400 млрд. долара) и истинския данък, заплатен от тях- 3.4%

https://www.statista.com/chart/25034/wealth-growth-and-taxes-paid-by-americas-wealthiest-individuals/

Ето и линк към анализа, от който взех диаграмата.