Кино: "Земя на номади"

Nomadland

Кино: "Земя на номади"

Елегия за свободния дух

Янко Терзиев
3093 прочитания

Nomadland

© Nomadland


"Земя на номади"

Елегия за свободния дух

+ + + + + от 5

Още от същото: "Дървото на живота".

Дом е само една дума. Истинският дом го носиш в себе си. Nomadland (вече в кината) спечели Венеция и Торонто, сега различните и приземени оскари. Филмът на Клои Жао се издига до знак на времето, на разтърсилата ни година на изолации и равносметки. Да си сам и самотен не е едно и също. Докосването е на отвъдфилмово ниво, замисля за собствените ти житейски избори.

Жао е на 37, родена в Китай като Жао Тинг, учила в колеж в Англия, завършила политически науки и кино в САЩ. Това е третият й филм, предишните два също с непрофесионални актьори, последният (The Rider, 2017), модерен уестърн с играчи на родео. Работи с постоянен оператор - съмишленик (Джошуа Джеймс Ричард), монтира сама филмите си. Франсис Макдорманд е във всеки кадър на "Земя на номади", в кожата на героинята си Фърн до пълно разтваряне, едновременно и продуцент. Нотите на пиано, които ни вкарват в главата й, са на Лудовико Ейнауди.

Действието е от зимата на 2011 до тази на 2012, след краха на рецесията. Фърн е загубила съпруга си след болест, просълзява се при вида на старите му дрехи. Останала е заради него в градче с гипсова мина в Невада, пустинята, почваща от задния й двор, винаги я е притегляла. Мината е закрита заедно с цялото градче, дори пощенския му код. На 61 за бившата учителка, цитираща Шекспир, няма работа, цялото й имущество се побира в един малък ван, приспособен за жилище. Чака я пътят заедно с другите като нея, участващи във филма с имената си.

Разковничето на Жао е, че не прави от героинята си жертва. "Не съм бездомна, а само безкъщна", настоява Фърн. Жао не заклеймява и "тиранията на долара", за Фърн сезонната надница на сортировач около празниците в огромния склад на "Амазон" са "добри пари". Даващи още километри свобода, още връзка със земята и с тези, имали куража да останат верни на номада в себе си. За тях никое сбогом не е последно, винаги я има надеждата, че "ще се видим пак по пътя".

"Земя на номади"

Елегия за свободния дух

+ + + + + от 5

Още от същото: "Дървото на живота".

Дом е само една дума. Истинският дом го носиш в себе си. Nomadland (вече в кината) спечели Венеция и Торонто, сега различните и приземени оскари. Филмът на Клои Жао се издига до знак на времето, на разтърсилата ни година на изолации и равносметки. Да си сам и самотен не е едно и също. Докосването е на отвъдфилмово ниво, замисля за собствените ти житейски избори.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.


2 коментара
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D

    С Янко вероятно сме гледали различни филми.

    Елегия на свободния дух е „Влакът беглец“ или „Аз, Микеланджело“ на Кончаловски, например, защото свободен е човешкият дух тогава, когато има възможност да избира. А когато си отхвърлен от обществото като героинята на Макдорманд и кръстосваш страната заедно с пълчища себеподобни, за да търсиш някаква – каквато и да било – работа, за да оцелееш, е социална трагедия.

    Да, в „Земя на номади“ има и философски етюди, но това не е „Рим“ или „Амаркорд“ на Фелини. Това е разтърсващ публицистичен разказ за един реален свят, който е далеч от холивудската представа за Америка.

    Във филма има и фантастични природни картини, но това не го прави пътепис тип National Geographic.

    Не мога да прочета дали по-нататък авторът на бележката описва раждането на литературния първообраз на филма - книгата на журналистката Десика Брудър, в която тя разказва пътуванията си из Америка с разорили се и останали без дом и работа американци, които живеят и се придвижват от град на град в търсене на препитание с очуканите си фургончета.

    А суровият сарказъм на заглавието?
    Страната на номадите не е Мароко, не е Сирия , Афганистан или Монголия, а е най-богатата страна на планетата, с най-много милиардери на глава от населението, с най-голям военен бюджет, с господстващ над всички ни долар: Съединените американски щати.

    И като казах „милиардери“, героинята на Макдорманд работи някое време и в завод на Амазон за най-богатия човек на планетата – Джеф Безос, – който не се гнуси да богатее от принадения продукт, произвеждан му от хора от социалното дъно.
    А жестоката ирония в репликата към Ферн на някаква туристка: Вие сте щастливка, че сте родена в САЩ и може да пътувате свободно където поискате?
    Да, съвременните американски номадите са свободни в смисъл, че никой не ги ограничава къде и на коя врата да чукат в търсене на работа и са абсолютно ненужни на отръскалото се от тях общество, което се мъчи да не ги забелязва, защото не знае дали утре или в други ден няма да последва съдбата им.

    Да, Джесика Брудър определено не е Стайнбек с „Улица консервна“ или със „За мишките и хората“, но е напипала вечен, дори за велика Америка, проблем – социалното дъно. А там, освен 60-годишните, на улицата живеят и децата, и внуците им, които едва ли ще разберат с какво да се гордеят, че са американци.

    Да, "Земя"-та не е от филмите, които бих гледал отново и отново. но не съжалявам, че надникнах в един свят зад паравана на величието.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Кино: "Круела"

Кино: "Круела"