Елизабет Кюблер-Рос играе съществена роля в промяната на тази практика, както и в разбиването на табутата около смъртта. През 70-те години тя преподава психиатрия в Чикагския университет, където провежда редица интервюта с умиращи хора. Често казва, че хората на смъртно легло имат нужда да бъдат изслушани, което се оказва нелека задача за близките им и за лекарите. "Те могат да ни научат много, не само за процеса на умиране, но и за самия живот."

Тя води със себе си и студенти, записва разговорите, подходът ѝ е революционен за времето си, никой не е доволен - нито ръководствата на болниците, нито другите преподаватели. Когато иска да създаде хоспис за деца, болни от СПИН, някой ядосан от идеята подпалва къщата ѝ. На следващия ден Елизабет получава удар, но се възстановява и осъзнава, че обществото все още не е готово да премине през своите пет етапа на скърбене.

Елизабет Кюблер-Рос започва разговора за смъртта, в който се включват милиони хора по света. Описаните от нея етапи се използват не само за смъртта, но и за всякакви сериозни промени в живота, които са едни "малки смърти". Големите компании и организации адаптират нейния подход за промени във фирмите си, превръщат ги в мениджърски инструменти, използват ги от IBM до BBC. Но самата Елизабет повтаря неведнъж, че хората твърде много се вторачват в петте етапа на скърбене, които не са универсални за всички и не са най-важното в нейната работа. В интервю за Опра Уинфри, вече болна и очакваща собствената си смърт, Елизабет е искрена и казва пред цяла Америка, че това, което изпитва, е гняв и не се чувства никак готова да умре.

В последната ѝ книга "За скръбта и скърбенето" Елизабет Кюблер-Рос и съавторът Дейвид Кеслер напомнят, че много от неразрешените ни проблеми се дължат на потисната и неизлекувана скръб. Основното послание е, че когато не работим върху скръбта си, губим възможността да изцелим душата, психиката и сърцето си. Описани са редица реални истории и ситуации от практиката на двамата. С тях читателите добиват усещането, че всичко е нормално, и им става съвсем ясно защо "няма правилно време и правилен начин да скърбим", всичко е изключително индивидуално. Засегнати са още теми като внезапна смърт, Алцхаймер, самоубийство или загуба на няколко близки наведнъж. Най-ценното като че ли е в края, когато се говори за "Дарът на скръбта" и че тя неизбежно лекува, въпреки че съвременната ни култура има много малко модели на скръбта.

Списание "Тайм" включва Елизабет Кюблер-Рос сред стоте най-велики мислители на ХХ век, а работата ѝ продължават стотици организации по целия свят, включително фондацията, носеща нейното име. www.EKRFoundation.org