Кино: "Фестивалът на Рифкин"

Кино: "Фестивалът на Рифкин"

Уди Алън за живота като сън от филм

3259 прочитания

+ + + + от 5

Още от същото: "Спомени от звезден прах"

След дъждовните дни в Ню Йорк, Алън пак е при европейското слънце. По-личен от обикновено, с трагедийни нотки под външно фриволната приказка за един разпадащ се брак, в пастелния септември на фестивала в Сан Себастиан. В момент, когато кариерата му е под натиск, договорът с Amazon е развален, а филмите му не се показват в САЩ. Издаде откровената и остроумна автобиография Apropos of Nothing ("Само да вметна", изд. "Кръг"), за да се защити.

В криза е и персонажът - сянка на Алън в Rifkin's Festival (в кината), олицетворен от характерния комик Уолъс Шоун. Във възрастта на равносметките, пред истината за крехкостта на живота. Преподавал някога киното на големите европейски майстори (Бергман, Фелини, Бунюел, Годар, Трюфо) и само тогава бил истински щастлив. Сега писател в блокаж, в блокирал брак с търсеща приключения по-млада жена (Джина Гершон), флиртуваща пред очите му с нарцистичен млад режисьор (Луи Гарел).

В отговор Рифкин прожектира в главата си собствен "фестивал" от черно-бели сцени на велики филми, в които сам е герой с персонажите от живота си. Другото му спасение е една илюзия наяве. Със страховете и неврозите на самия Алън, той си въобразява сърдечна болка и стига до красива кардиоложка (Елена Аная), също в провален брак с бохемстващ художник (Серхи Лопес).

Между духовитостите в едно изречение и меката сатира над суетната човешка природа, Алън работи по ръба реалност - фантазия и киното като красив мост между тях. Рифкин вижда себе си в триъгълника с френския режисьор през сцената с велосипедите от "Жул и Жим". Двете му жени, реалната и желаната, преливат една в друга като в "Персона". Откровението със съпругата става под задушаващата белота на чаршафите от "До последен дъх". И двамата с желаната жена не могат да напуснат браковете си, подобно на гостите в "Ангелът унищожител". На последния бряг на "Седмия печат", след партията шах с Фигурата в черно (фамозен Кристоф Валц), той ще разбере, че животът е безсмислен, но никога празен. А как ще го запълни, зависи само от него.

+ + + + от 5

Още от същото: "Спомени от звезден прах"

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал