Кино: "Черната вдовица"

Силата на жената в зрелищен екшън

+ + + и ½ от 5

Още от същото: "Жената чудо"

Black Widow е спектакъл за киносалон и отлагането на премиерата му с година е било оправдано. Персонажът е кръстен на вид отровен паяк, появява се през 1964 г. в ледената фаза на Студената война от перото на Стан Лий. В началото като противник, а после част от отбора на Отмъстителите, първата жена между тях.

Скарлет Йохансон е лицето му в новото време на Marvel (вече в Disney). Започна като втора секретарка на Тони Старк в Iron Man 2 (2010). Когато я видя за първи път в прилепналия черен костюм, той спря боксовата си тренировка и поиска "още от същото". Наскоро Йохансон се оплака, че тогава се чувствала "сексуализирна" и сведена до предмет. Сега е обратното, с вятъра на #MeToo. Нейният персонаж е доминиращият, получава детство, родители, обяснения как се е калявал характерът, довел я до красивата саможертва във финала на Avengers: Endgame.

Заварваме я на 8, в средата на 90-те, в щастливо семейство в Охайо, с буйна по-малка сестра и непохватен мечок за баща с руски акцент (Дейвид Харбър), който слуша Smells Like Teen Spirit на "Нирвана". С майка учителка с тъжни очи (Рейчъл Уайз), която скоро виждаме да кара самолет и да стреля с картечница. Семейството е спяща клетка руски шпиони, задействана от зловещия генерал Дрейков (Рей Уинстън). Идилията свършва с преследване, достойно за "Мисията невъзможна". Сестрите са взети в "Червената стая" на Дрейков, превръщаща красиви момичета в убийци без чувства.

Ценност за проекта е австралийската режисьорка Кейт Шортланд, добра в моментите на тишина и изграждане на отношения, както и в смелия подмолен хумор. Откритие е Флорънс Пю като по-малката "вдовица", ироничната съвест на "успялата" си сестра. Двете стигат по свой път до отключените си независимост и свободна воля, дават пример и на още онеправдани жени. Сочен характер прави Харбър като суперзлодей със сърце, отказващ да се пенсионира. Филмът доставя това, което комикс феновете очакват, плюс достатъчно бонуси за нормалния летен зрител.

Още от Капитал