Кино: "Респект"

Кино: "Респект"

Прочувствена биография на Арета Франклин

Янко Терзиев
3652 прочитания

Оценка: 3½ от 5

Още от същото: "Джуди"

Дженифър Хъдсън е със собствения си вокал в Respect. И когато на финала чуваме истинската Арета, ефектът е неразличим. Присъстваме на едно от онези сливания с прототипа, които "миришат" на "Оскар".

В сценарния екип е авторката на "Телма и Луиз" Кали Коури. Режисира Лизъл Томи, досега с театрален опит и награда "Тони" за пиеса на Бродуей (Eclipsed), първата тъмнокожа носителка. Биографичната драма следва добрите правила на жанра, осветява формиращите години на артиста, в случая с Франклин годините 1952 - 1972.

Малката Арета е дете-чудо с баща (Форест Уитакър) влиятелен баптистки пастор в Детройт, в дома им на съботни партита се събира тъмнокожият артистичен свят. Бащата вдига дъщеря си от леглото, за да се похвали на гостите с нейния глас, покриващ три октави в популярни джаз стандарти. За детето Елингтън е "чичо Дюк", "лелите" са Ела (Фицджералд) и Махалия (Джаксън). Мартин Лутър Кинг е близък семеен приятел. Арета е госпел - вокалът на религиозните турнета на баща си, талантът й е негова собственост. Връзката с обожаваната майка, даровита певица е скъсана. В добавка, преди на навърши 16 тя вече е майка на две момчета, които баба й гледа. Детството е ограбено завинаги, травмата е за цял живот. Музиката ще бъде спасението и освобождението на Арета.

Освобождение първо от контролиращите мъже в живота й. След бащата, това е чаровен мошеник (Марлон Уейънс), съпруг, мениджър и накрая насилник. От демоните на пиянството и нараняващата грубост към най-близките. Паденията на дивата не са спестени. Контрастът извисява моментите на нежност. Те са в спомена за майката и връщането към госпел корените (албумът Amazing Grace). В среднощното намиране на верните ноти за великите песни, които остават. Фактически Франклин е самоук музикант, свидетели сме как работи инстинктът на гения.

Оценка: 3½ от 5

Още от същото: "Джуди"

Дженифър Хъдсън е със собствения си вокал в Respect. И когато на финала чуваме истинската Арета, ефектът е неразличим. Присъстваме на едно от онези сливания с прототипа, които "миришат" на "Оскар".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал