Още от същото: "Нападение над участък 13"
Подминаваме поредното фриволно българско заглавие, нямащо нищо общо с духа на филма. Copshop е здрав къс жанрово кино по Тарантино и добрите образци от 70-те, създали митове като Клинт Истууд или Лий Марвин. С наситен съспенс, резки стрелби в упор и морални обрати, философски диалози за живота с насочени пистолети и внезапни поп песни в паузите.
Добрият ученик е Джо Карнахан, с почти безбюджетен пълп - дебют, сравняван с "Ел Мариачи" на Родригес. Заглавието му Blood, Guts, Bullets and Octane (1998) е показателно, съставките продължават да работят и тук. Схемата е уестърнова, по "Рио Браво" на Хауърд Хоукс. Там шерифът под обсада беше Джон Уейн, сега в духа на времената шерифът е жена, афроамериканка. Алексис Лаудър излъчва морална сила и стоицизъм, но и човешка уязвимост в първата си главна роля.
Дензъл Уошингтън може спокойно да се пенсионира - роди се новата тъмнокожа екшън звезда. Нейната Валъри идва от армията, скоро си е купила револвер антика като от каубойските филми. Тя е на смяна в захвърления в средата на прерията полицейски участък, когато подгонен от мафията мошеник на едро (Франк Грило) решава, че най-сигурното укритие е да предизвика ареста си.
Високоплатеният наемен убиец по петите му (Бътлър, и продуцент) прилага същия трик и скоро двамата са в килии една срещу друга в бронирания затвор на участъка. Очи в очи, делят ги само решетките. Скоро политат думите, после куршумите. Валъри е под кръстосания огън и на двете. Адът се отключва, макар и в камерна форма. Сериен убиец психопат (незабравим Тоби Хъс), уж продаващ детски балони, атакува участъка с картечница. Включва се задължителният предател отвътре, корумпирано ченге. Затворът става форт за отбраняване, скритите мотиви и човешките качества излизат наяве. До класическия троен дуел на финала - Валъри срещу "лошия" и "злия".
