Театър: "Фицрой"

Световна премиера в Малък градски театър "Зад канала"

   ©  Стефан Н. Щерев
   ©  Стефан Н. Щерев

Най-новата пиеса на световноизвестния и добре познат и у нас драматург от Барселона Жорди Галсеран ("Методът Грьонхолм", "Канкун", "Дакота") носи името на планински връх. Назъбеният и висок 3375 м Фицрой се извисява драматично в Южна Патагония, на границата между Аржентина и Чили и се счита за един от най-трудните за изкачване. Върху неговите непристъпни, стръмни стени драматургът разполага четири алпинистки, твърдо решени да бъдат първите жени, които са го покорили.

На сцената ги заварваме високо сред страховитите зъбери в последната им временна база, около час преди началото на финалната атака нагоре. Четирите жени с вълнение очакват новини за последните синоптични прогнози от един мъжки глас, който се включва от време на време по радиоприемника от базовия лагер, за да дава напътствия.

Неговата роля не е случайна, както няма и нищо случайно в пиесите на Галсеран. И този текст демонстрира умението му да композира интригуващи сюжети, повлияни от драматургичните традиции на театъра, киното и телевизията. От театъра Галсеран е взел класическото правило за единство на време, място и действие, а от филмите идва усетът за съспенс и изненада, както и за вулканичната женска емоционалност, позната от теленовелите и филмите на Педро Алмодовар.

Не бива да издавам твърде много, за да не развалям удоволствието при първо гледане, но може би все пак стана ясно, че във "Фицрой" сюжетът се върти около покоряването на върха - ще успеят ли четирите героини, с какви трудности ще се сблъскат, ще има ли жертви? Тази класическа история за приключение е напоена с умерена доза сексизъм. Част от тръпката е като при женски футбол - една сурова и брутална, традиционно приемана за мъжка територия бива овладяна от "нежния пол", като тук това води едновременно до драма и комедия. С инстинкта си на модерен европеец, преживял вълните на феминизма, авторът се опитва съвсем сериозно да преобръща и преосмисля традиционните стереотипи, но паралелно с това не спира да гребе и от най-стария извор за хумор още от времето на Аристофан - различията и войните между половете.

Омотани с алпийски въжета, въоръжени с шлемове, челници и карабинери, четирите героини са готови за корица на National Geographic. Само че в самото представление подобен героичен кадър се появява едва накрая и съвсем за кратко, преди да угасне осветлението. Нещо му пречи да бъде фиксиран, защото фигурите са неспокойни. На ръба на физическото изтощение четирите героини не се спират. Местят се, подхлъзват се, спъват се и говорят, говорят, говорят. Шегуват се, разказват вицове, мечти и тайни, откровеничат и спорят и не след дълго разреденият планински въздух става тежък и задушевен като в психотерапевтичен кабинет. Женският отбор сплотено се изправя срещу природата отвън, но дали ще се разпадне от напора на природата отвътре?

"Фицрой", чиято световна премиера се състоя през септември в театър "Зад канала" под режисурата на Явор Гърдев, е оригинално замислена пиеса, в която има и парадокси, които се прехвърлят и в представлението. Формалната сложност идва от това, че в театъра по принцип е трудно да се представи такава, панорамно разгърната на фона на сюблимната и недостъпна природа история - тя би звучала далеч по-убедително на кино. Сценографията на Свила Величкова и Ванина Цандева е успяла да намери донякъде адекватен ключ, запълвайки цялото сценично пространство със заплашителна и тъмна отвесна стена, която сякаш смалява четирите актриси - Ирини Жамбонас, Анастасия Лютова, Христина Караиванова и Каталин Старейшинска.

Психологическата трудност идва от сложността на самите женски образи. Те са ярки, многопластови и вътрешно противоречиви (и тъкмо по тази причина интересни!), ала ми се струва, че както в самия текст, така и в актьорското изпълнение все още се търси верният баланс. Има места, в които пиесата е много бъбрива, има и места, в които актрисите прекаляват с играта на "мъжки момичета" и понякога сцените на хладнокръвно тактическо дебнене преминават в откровено надвикване. Въпреки това пиеса като "Фицрой" е откритие и с нея българският театър заявява силен старт за новия, уви, все още епидемичен, сезон.

Следващите представления са на 16 и 30 октомври, Малък градски театър "Зад канала"

Още от Капитал